Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Късно следобед Йеуда и Бенямин седяха край брега на езерцето. Бе много горещо, ала тук жегата не бе толкова тягостна; разхлаждаха нозете си във водата и се наслаждаваха на тая прохлада. А това беше предпоследният ден преди смъртта на Йеуда.

И Йеуда го замоли:

— Кажи ми, мой млади дон Бенямин, който си тъй начетен в писанието и в много други науки: какво мислят твоите учители и какво мислиш самият ти за задгробния живот?

Дон Бенямин се загледа в комарите, които танцуваха над езерото, видя как един лист се отрони във водата, как заплува и се завъртя. Обмисли отговора си. Каза:

— Нашият господар и учител Моше Бен Маймон учи: „Безсмъртието е дадено само на «съзнаващата част» от човека. Само «придобитият разум» надживява тялото, само онази мъничка, най-благородна частица от човешката душа, която често и успешно се е стремила да познае истината.“ Тъй учи Моше Бен Маймон.

Той помълча малко, сетне додаде:

— Но в Талмуда е казано: „Заради мира може да се пожертвува дори истината.“

Вечерта настъпи. Бенямин все отлагаше тръгването си. Но бледият тънък лунен сърп стана по-ярък, време бе вече да си отива.

Йеуда и Рахел го придружиха до портата.

— Мирът да бъде с вас — каза той.

При завоя на леко издигащия се път той се извърна. Сред смътната светлина блещукаше надписът: „Алафия — мир на влизащия в този дом“.

Йеуда и Рахел вече не бяха там.

Все повече се разгаряше жаждата на народа в Толедо да накаже виновниците за поражението при Аларкос. Малцина не се бяха поддали на тоя свят и яростен фанатизъм, с който беше наситен въздухът. Появеше ли се някой евреин извън здравите стени на Худерия, малтретираха го; голям брой бяха избити. Пострадаха и някои от покръстените араби. Налагаше се да се вземат мерки за защита на населението.

Кралицата нареди да извикат Гутиере де Кастро.

Не смеела, обясни му меко и коварно тя, и занапред да поверява на кастилски военачалници охраната на множеството заплашени жители. Кастилците били озлобени от загубата на свои братя и синове и никак не били склонни да защищават люде, които народът несправедливо смятал виновни за нещастието. Ето защо един арагонец по-добре щял да съумее да въдвори ред в града.

— Направи ми тази услуга, дон Гутиере! — замоли го тя.

Гледаше го право в лицето със своите зелени очи и разкопчаваше ръкавицата си.

— Зная — продължи тя, — че тая задача съвсем не е лека и може би не ще бъде възможно да се запази всеки от тия хиляди люде. Мога да си представя, че ще има случаи, когато ще бъде по-добре да се пожертвува един отделен човек, за да се защитят многото хиляди.

Кастро се замисли. Сетне, с присъщата си бавност, отвърна:

— Струва ми се, че те разбираем, благородна дамо. Ще сторя всичко, което е по силите ми, за да оправдая твоето доверие.

Поклони се дълбоко и почтително, пое ръкавицата почти нежно.

Кастро едва си беше отишъл, когато съобщиха на кралицата, че е дошъл каноникът. Яростното негодувание, което го беше довело вече веднъж при нея, все още не бе напуснало дон Родриге. С гняв и болка съзнаваше той колко безсилен бе пред мрачното безумие, пламнало в града. Трябваше отново да предупреди кралицата, да я накара да стори нещо.

Настойчиво поиска от нея да защити невинните. Тя му отговори е царствено ласкав укор:

— Наистина ли смяташ, мой достопочтени отче и приятелю, че бог е поставил на кастилския престол толкова бездарна кралица, която да се нуждае от такова напомняне? Всичко, което можеше да се стори, е сторено. Не съм поискала от алхамата нито един човек за защитата на градските стени, така че евреите могат да използуват цялата си въоръжена сила за своя самозащита. Освен това от предпазливост поверих на арагонците да охраняват заплашените люде, защото се опасявам, че един или друг от касти леките рицари може да прояви мекота и да не вземе бързи мерки срещу нарушителите на реда. Удовлетворява ли те това, дон Родриге?

Каноникът знаеше, че гневът на толедските граждани е насочен главно срещу дон Йеуда и много му се искаше да запита и за него. На драго сърце би отишъл в кастильото, и то не само от приятелски чувства към Йеуда; все по-горещо ставаше желанието му да поговори с мъдрия Муса за страшните неща, които ставаха наоколо. Но нима не си бе наложил сам епитемия заради оная човечност, която в сегашните времена му бе запретена, нима не си бе забранил сам да ходи в кастильото? И ако сега се тревожеше за Йеуда, не беше ли това сама предлог, за да иде при своя приятел Муса? Ако някой можеше да се защити сам, това бе именно дон Йеуда с богатия си житейски опит. Пък и немислимо бе някой кастилец да посегне на живота или имота на един член на кралския коронен съвет. Стори му се двойно по-смешно да прояви опасенията си за ескриваното пред надменните, почти насмешливи очи на доня Леонор. Благодари на кралицата за нейната предвидливост и си отиде.