Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Странната съдба на Рахел я караше да вярва, че именно тя носи в утробата си Месията. Той трябваше да бъде потомък на Давид, а нима тя, дъщеря на семейството Ибн Езра, не беше принцеса от рода на Давида? И нима голямото, опасно щастие, че християнският краля беше избрал за своя спътничка в живота, не свидетелствуваше за необикновеното й предназначение? Тя опипваше своето тяло, вслушваше се в себе си, усмихваше се, вглъбена все повече в своята увереност, че носи княза на мира, Месията. Ала за това не говореше никому.

Дойката Саад се грижеше за нея и й казваше какво бива и какво не бива да яде, кога трябва да почива и кога — да се движи. Рахел се отнасяше към нея приветливо, но почти не я слушаше. Забеляза, че крайно раболепният Белардо хвърля злобни погледи зад гърбя й, ала не се страхуваше от злия му поглед. Щастието я закриляше от всичко и й даваше покой. Мислеше си за своята приятелка Лейла от Севиля, която бе казала: „Бедничката, ти!“, и звънко се смееше.

Четеше Псалмите. Една от тия песни й допадаше повече от всички останали; не разбираше смисъла на величавите, отдавна отзвучали слова, но по своему тълкува ще смисъла им:

„Позволи на царя да изпита насладата от твоята хубост — пишеше там, — защото той е твой господар. Тир ще ти изпрати дарове, големи народи ще те славят. Великолепна пристъпва царската невеста — обсипана с корали, скъпоценни камъни и злато. О, щастлива си ти! Синовете ти князе в страната ще бъдат, род след род ще повтаря името ти и вечно ще те слави.“

И Рахел се гордееше не по-малко от своя баща.

Често почти болезнена нежност обхващаше Алфонсо, когато гледаше Рахел. Лицето й отново бе отслабнало, струваше му се по-детинско и при все това по-мъдро, движенията й бяха станали странно плавни; широките дрехи прикриваха закръглянето на тялото й. Тя явно не се боеше от нищо; понякога му се струваше, че от нея се излъчва неудържимо щастие.

Мъчно му бе, че заетостта с държавните дела постоянно го откъсва от нея. Веднъж й го каза: че не защото не я обича, я оставя толкова често сама. „Тъкмо обратното е“ — увери я той.

По пътя към кралския замък се замисли какво беше искал да каже всъщност с това „тъкмо обратното“. И изведнъж му стана съвършено ясно, че за да се предаде за по-дълго на своя грях, непрекъснато рушеше тайно святото дело, за което усърдно работеше пред лицето на цял свят. Видя съвършено ясно в какъв нечист заговор беше влязъл с Йеуда. Прав беше папата; той бе сключил съюз със сатаната, за да осуети свещената война. Чувствуваше как загнива душата му.

Знаеше средство за спасение. Ще обърне Рахел към истинската вяра. Ако трябва, дори и насила. Сега, веднага, още преди освобождаването й от бременност. Когато роди детето му, тя трябва да бъде християнка. Той иска тъй.

Ала когато се завърна в Галиана, видя колко крехка бе станала бременната жена и че само сигурността в нейното щастие й дава сили; и не можа да надвие себе си и да води с нея разговор, който би могъл да й навреди.

Без да предприеме каквото и да било, той отново се отдаде изцяло на своето щастие.

Както преди по цял ден не вършеха нищо и при все това цял ден бяха заети. Рахел пак му разказваше приказки и той се удивляваше с каква лекота се лееха думите от устата й и как приказките се преплитаха една в друга, и как самата тя измисляше някои от тях и вярваше в измисленото и неусетно караше и него да вярва. Да, красноречива беше Рахел. Умееше да намира думи за всичко, което я вълнуваше.

Не за всичко. Тя не можеше да каже на Алфонсо колко много го обича, пък и кой ли би могъл да стори това? Никой, освен старите песни от великата книга.

И тя му заговори за звучните, ликуващи, страстни стихове от „Песен на песните“. Опита се да му ги преведе на своя арабски и на неговия простонароден латински и на тайния език, който си бяха създали двамата. Само така можеше да му каже колко много го обича. Прочете му и тайнствените стихове от оня псалм, в който с пищни слова се превъзнася красотата на царската невеста и блясъкът и славата на царя. И той беше крайно учуден, че тия древни юдейски царе са били още по-горди от рицарствените владетели на християнския свят.

Сетне, една сутрин, обладан от внезапен порив, той събра смелост и я замоли най-сетне да премахне последната преграда между себе си и него и да приеме истинската вяра, та вече християнка, да му роди син християнин. Рахел го погледна с разширени очи, по-скоро удивено, отколкото укорно или възмутено. Тихо, ала решително отговори: