Колин Форбис - Огнен кръст

— Това да стане веднага. Ако се наложи, влезте в сградата със сила. И хората да бъдат въоръжени с автоматично оръжие…

Изабел бързо караше по нощното шосе Н650. Нюмън бе минал по същия път, когато пътуваха към Аркашон. Малко преди да стигне селцето Фактюр близо до морето, тя отби и спря до банкета. Местността беше равна. Далеч в полето видя стар полуизгорял хамбар, от чийто покрив бяха останали само гредите, напомнящи на човешки ребра.

Реакцията настъпваше. Започна да трепери неудържимо, сякаш от силна простуда. Чувстваше се премръзнала. Нерви. Постепенно възвърна контрола върху тялото си, като поемаше на дълбоки глътки ледения въздух, влизащ през отворения прозорец.

Аркашон беше близо. А отсега нататък тя щеше да стои само там. Сутринта щеше да се обади на Боб Нюмън и да му каже за случилото се… Вероятно беше важно.

На следващия ден в Парк Кресънт Туийд прекара много време в изслушване на устните доклади за последните събития в Олдбърг, а после и в задаване на въпроси към събраните в кабинета му хора.

В стаята се бяха струпали Пола, Нюмън, Марлър, Бътлърл Нийлд. Моника седеше зад бюрото си и безмълвно водеше записки. Току-що бяха свършили с докладите си. Нюмън отново заговори:

— Сетих се нещо, за което забравих да ви кажа. Става въпрос за Изабел…

— Красивата червенокоса Изабел — подразни го Пола.

— Просто я описах — отряза я с досада Нюмън.

— Но как само я описа… — тихичко измърка тя.

— Сега искам да съобщя нещо важно, без да ме прекъсват. Става дума за твоя разказ, Пола, за катамарана на лорд Доулиш „Стоманеният лешояд“. Преди време, когато ни разказваше за вашите премеждия и убийството на Карин, ти спомена, че при излизането си на повърхността сте забелязали странен кораб с разделен на две корпус…

— Точно така — Пола се наведе, отново сериозна.

— А докато се разхождах по крайбрежната улица на Аркашон с Изабел, тя ми описа някакъв особен плавателен съд, който посещавал тези води — кораб с „корпус, разделен на две“. Звучи ми точно като „Стоманеният лешояд“.

— Това е интересно — намеси се и Туийд. — Може би е връзката между Сафък и Франция.

— Освен за кораба — продължи Нюмън — тя ми разказа и за някой си лорд Дейн Доулиш, който упорито я ухажвал на едно парти.

— Това е скъпият Доулиш — обади се Пола. — И сега май имаме още една връзка между Олдбърг и Франция.

— При това вероятно много съществена — съгласи се Туийд. — Между Олдбърг и Аркашон, който е близо до Бордо. Доулиш търгува с оръжие. Лазал пък ми каза, че някаква неизвестна организация снабдява Дьо Форж с пари и оръжие. Струва ми се, че е замислено дяволски умно.

— Кое? — попита Пола.

— Доставянето на оръжията при Аркашон, вместо директно на пристанището в Бордо, където надзорът на пристигащите товари е по-стриктен. — Бог да поживи Изабел. И теб, Пола.

— Но каква беше цената… Животът на Карин.

— Виктор Роузуотър ще бъде ли на разположение, когато ни дотрябва? — попита Туийд, променяйки темата.

— Да. Той дори може да хване следите на убиеца на Карин. Не се отказва лесно.

— Разкажи ми още веднъж, Боб, как точно открихте пръстена — Туийд се облегна назад във въртящия се стол и погледна Нюмън. — Започни от началото. Не пропускай и най-незначителната подробност…

По средата на разказа за случилото се в блатата през онази тъмна нощ Туийд отключи едно от чекмеджетата. Извади оттам свита на топка носна кърпа и я остави на бюрото. Когато Нюмън свърши, разказвайки им за пътуването с джипа на Букенън и Уордън към хотела, той го поздрави за безупречния отчет. Разгърна кърпата, извади от нея два пръстена с еднакви изображения и ги подаде през бюрото на Пола.

— Пристигна куриерът на Лазал със снимките, за които го бяхте помолили. Остави ги и веднага тръгна към летище „Хийтроу“, за да хване самолета за Париж.

— Е?

Нюмън седеше във фотьойла до бюрото на Туийд, а Пола се бе настанила на страничната облегалка. Както обикновено Марлър стоеше прав, подпрял се на стената. Моника донесе един плик и го остави пред Туийд със самодоволна усмивка.

— Това ще ви заинтригува.

— Надявам се.

Туийд извади лъскавите фотографии. Подреди ги върху бюрото. От всяка имаше по три екземпляра. С ясния си почерк Лазал беше написал на гърбовете им имена. Жозет дьо Форж. Самият Дьо Форж. Майор Леми. Лейтенант Бертие. Джийн Буржойн.

Туийд даде по една от всичките три снимки на Пола и Нюмън. Започна внимателно да разглежда тези, които останаха пред него. После погледна към Моника. Тя седеше зад бюрото си и го наблюдаваше с очакване. Туийд продължи да изучава фотографиите, но след малко ги остави и се пресегна за лупата. Вдигна поглед към останалите: