Колин Форбис - Огнен кръст

— Вече знаем, че насреща ни не стоят малки котенца — отвърна Нюмън и излезе заедно с Марлър от стаята.

Телефонът иззвъня. Туийд остави Моника да го вдигне. Тя каза на някого да изчака една секунда и кимна към апарата на Туийд:

— Лазал звъни от Париж. Иска спешно да говори с вас.

— Нови неприятности ли, Рене? Не, линията не се подслушва…

— Обади ми се префектът на Бордо — човек, на когото мога да разчитам — подчерта Лазал. — Приел анонимно обаждане — предполага, че е била жена. Съобщила му адреса на някакъв жилищен блок в Бордо. Казала му, че там ще намерят двама фалшиви агенти на секретните служби, свързани с убийството на Анри Бейл — вашия сътрудник, открит на гара „Сен Жан“. Той лично отишъл на адреса. Между другото жената казала, че ще намерят мъжете в безсъзнание. И ги намерили. Само че мъртви. И двамата.

— Как са умрели?

— Явно е трудно да се прецени. И двамата са паднали в стълбищната шахта от втория етаж. Хората му открили следи от кръв по касата на вратата на апартамента, в който живеят Изабел Томас и майка й. Жените са изчезнали. Но описанията на двамата съвпадат с това, което очевидците в бар „Маями“ казаха за мъжете, отвели Бейл след малко упражнения с китките му. Отлитам за Бордо — ще говоря с генерал Дьо Форж. С това ще го пораздрусам, ще разлюлея кафеза му. Прекалено дълго прави необезпокояван каквото си знае…

— Внимавай — предупреди го Туийд. — Няма да ходиш сам, нали?

— Съвсем сам — той замълча. — Или пък с охрана. Не съм решил.

— Още нещо, преди да тръгнеш. Знаеш ли дали майор Леми говори английски?

— Знае езика ви като роден англичанин.

В тесния кабинет Лазал затвори телефона и погледна часовника. Имаше среща с Навар — министъра на вътрешните работи. Навлече палтото и шапката си — навън се сипеше суграшица, — напусна сградата и тръгна по „Рю дю Фобург Сент Оноре“, като сви вдясно, отдалечавайки се от Елисейския дворец.

Обикновено спокоен и тих, но упорит, Лазал крачеше бързо, с мрачно изражение на лицето. Пред входа на министерството на площад „Бово“ очакваше да бъде пропуснат веднага от охраната, която добре го познаваше. Един от войниците препречи пътя му.

— Документите, господине.

— Сякаш не ме познавате…

— Такива са заповедите, господине. Документите, ако обичате. Лазал извади специалния пропуск и го подаде на постовия. След като го прегледа, войникът му го върна и освободи пътя с отдаване на чест.

„Значи Навар е засилил мерките за сигурност — помисли си Лазал, докато прекосяваше обширния двор пред сградата на министерството. — Това е добре.“

Кабинетът на министъра се намираше на първия етаж с изглед към двора. Когато Лазал влезе, човекът вътре се изправи зад бюрото. Пиер Навар беше ниска, набита и тъмнокоса личност с гъсти вежди и нетърпелив поглед. Бе роден в Лотарингия, също като генерал Дьо Форж. Здрависа се с началника на секретните служби, покани го да седне и придърпа един стол близо до този на Лазал, хванал някакъв документ в ръката си. Подаде го на Лазал и той бързо го прочете. В края на писмото Навар бе поставил подписа си — уверен и бърз.

— Ще свърши добра работа, господин министър.

— Време е да притиснем този мръсник — каза с омраза Навар.

— Кога летите за Бордо?

— След час…

— Докладвайте ми за резултатите. Ще остана да работя до малко по-късно…

„Малко по-късно.“ Фразата звучеше в главата на Лазал, докато бързо крачеше назад към кабинета си. Навар беше известен с часовете неуморна работа — понякога по осемнадесет на ден. Лазал влезе в стаята, обади се на някакъв номер в Бордо, даде нарежданията си и се затича към колата, която го чакаше в двора, за да го закара до летището.

При пристигането му на аерогарата в Бордо под смръщеното небе на късния следобед го посрещна офицер на тайните служби, който го заведе до брониран ситроен. Лазал скочи вътре, последван от офицера. Шофьорът вече бе запалил двигателя и колата бързо напусна района на летището. Лазал се обърна към офицера, седнал до него на задната седалка:

— Къде са останалите?

— Групата е събрана и скрита в полето край щаба на Трети корпус. Генерал Дьо Форж ви очаква да отидете сам, нали?

— Да. Но той не е единственият тактик във Франция…

В откритата местност далеч от Бордо шофьорът намали и спря до портала в стената, оградила нивата встрани от пътя. Човек в син шлифер отвори вратите, вдигна в знак ръката си, а после махна на ситроена да продължи напред. Колата отново се понесе по правия път, а Лазал погледна в огледалото. Следваше ги конвой от осем коли, пълни с въоръжени хора на DST. Зад тях се движеха моторите на CRS, а ездачите им бяха облечени в черни кожени якета и въоръжени с автомати, преметнати на гърбовете им. Дългият конвой спря пред входа на Трети корпус.