Колин Форбис - Огнен кръст

— Не е оттук — отвърна тя, за да спечели малко време.

— От вас е. Нали това ми е работата, да откривам къде тече. В този апартамент е. Стените отдолу са прогизнали.

Това се бе случвало веднъж. Когато беше малка. Спомняше си как бе наблюдавала работата на водопроводчика. Сега обаче не можеше да провери сама. Това би означавало да запали лампите и да издаде присъствието си на всеки, който следи апартамента отвън.

Тихо пъхна ключа и го завъртя. Поколеба се, преди да освободи веригата, но реши, че няма смисъл да забавя нещата. Дръпна се няколко крачки назад, хванала фенерчето в лявата си ръка, и извика:

— Отключено е…

Вратата бавно се отвори. Тя включи фенерчето. На прага стояха двама мъже, облечени в шлифери. Същите, които бяха отвели Анри от бар „Маями“. Фалшивите агенти, както й бе казал Нюмън, замесени в убийството на гара „Сен Жан“. Омразата надви страха й. По-високият от двамата закри очите си от светлината на фенерчето и се усмихна.

— Знаехме, че ще се върнете. Работим за секретните служби. Налага се да дойдете с нас…

Изабел протегна напред дясната си ръка, стиснала спрея. Флаконът описа широка дъга пред лицата на мъжете, а струята обля очите им. Високият свирепо изруга и хвана лицето си. Изабел се наведе напред. Засили се и с всичка сила го блъсна с глава в гърдите. Продължи да натиска като побеснял бик, докато той отстъпваше назад. Гърбът му опря в перилата на стълбището. Неудържимата инерция на нейното тяло го прехвърли над парапета и той с крясък полетя надолу в шахтата към бетонната основа два етажа по-ниско. Крещеше, докато падаше.

Изабел рязко се извърна. Другият все още притискаше с ръце очите си. Тя сграбчи косата му и рязко притегли напред главата му. Той инстинктивно се дръпна назад, но Изабел това и чакаше. Сега смени тактиката си — бутна с всичка сила главата му и черепът се стовари върху твърдия ръб на касата. Звукът от сблъсъка на кости и дърво беше силен. Пусна спрея и фенерчето в джоба си, хвана обездвиженото тяло за петите, довлече го до стълбищната шахта, прехвърли краката му над парапета, после го вдигна за раменете. Тялото безшумно полетя надолу. Чу се далечно тупване, когато се приземи до другия.

Изабел заключи и излезе от сградата през задния вход. Седна зад волана и започна да вдишва дълбоко на равни интервали. Трябваше да шофира нормално. Край гара „Сен Жан“ намери място за паркиране. Наблизо имаше телефонен автомат. В кабината освети с фенерчето страниците на указателя и откри номера на префектурата в Бордо. Когато телефонистът се обади, тя заговори твърдо и убедително.

— Трябва да докладвам за много сериозно престъпление — опит за убийство. Свържете ме незабавно с префекта. Ще разговарям само с него. Ако не го направите веднага, ще затворя. Отнася се за тайните служби…

В кабинета на първия етаж на сивата стара сграда с две крила, оградили вътрешния двор, съвсем близо до търговския комплекс „Мериадек“, префектът се намръщи при споменаването на тайните служби и каза на телефониста, че ще приеме обаждането. Затвори с крак вратата на стаята.

В телефонната кабина Изабел покри с кърпичката си микрофона на слушалката, за да приглуши гласа си.

— Говори префектът. Кой е на телефона?

— Запишете бързо този адрес… Свършихте ли? Добре. Ако изпратите веднага патрулна кола, ще откриете на стълбището двама фалшиви агенти на DST. Но веднага! Там се биеха. И двамата са в безсъзнание. Мъжете са замесени в убийството на Анри Бейл…

— Кой е на телефона? — отново попита префектът.

Но слушалката беше замлъкнала. Нисък и набит мъж в сив делови костюм, префектът бе избран на този пост заради умението си да взима бързи решения. Фалшиви тайни агенти? Всъщност това, което наистина го стресна, беше споменаването на Анри Бейл — човека, убит наскоро при гара „Сен Жан“.

Той заключи вратата на кабинета. Вдигна отново телефона и поиска от телефониста външна линия. Предупреди го, че ако подслушва разговора, ще бъде незабавно уволнен. После набра номера на Рене Лазал — шефа на DST в Париж. Свърза се веднага.

— Говори префектът на Бордо. Чували сме се и преди, както се досещате. Току-що приех анонимно обаждане относно двама фалшиви агенти на тайните служби и адреса в Бордо, където могат да бъдат открити. Човекът — мисля, че беше жена, преправила гласа си — каза, че те са замесени в убийството на Анри Бейл…

Разговорът беше кратък. Прекъсна връзката, вдигна отново слушалката и се разпореди две патрулни коли да тръгнат към посочения адрес.