Колин Форбис - Огнен кръст

Навъсен униформен лейтенант се приближи до ситроена. Лазал натисна бутона, който сваляше стъклото на вратата. Не искаше да губи времето си и заговори пръв:

— Отваряй проклетата врата! — той показа служебната си карта. — Лазал от DST, Париж. Генерал Дьо Форж ме очаква. Рано сутринта се обадих на майор Леми.

— Трябваше да дойдете сам…

— Не спори с мен! Отваряй вратата!

— Ще се наложи да доведа майор Леми…

— Има на разположение две минути, за да дойде тук. Две минути, казах. Действай, човече. Май тук сте забравили какво значи дисциплина…

След една минута някаква кола спря от вътрешната страна на портала. Показа се майор Леми, който излезе през малката вратичка отстрани. Погледна към безкрайния конвой на пътя.

— Каква е онази бяла кола?

— Линейка. Генерал Дьо Форж ме очаква, тъй че отворете вратите или ще мина през тях.

Леми вдигна поглед към четиримата мотористи, които бяха спрели до ситроена. Носеха черни шлемове и го наблюдаваха зад тъмните им стъкла, зловещо скрили лицата им.

— Щом настоявате… Но това е военен корпус…

— Не съм си и помислял, че е почивна станция — прекъсна го Лазал. — Вратите…

— Може да влезе само вашата кола.

— Значи останалите ще разбият портала и ще ме последват. Разпоредете се…

Лазал отново натисна бутона и стъклото се вдигна под носа на Леми. Той се обърна, кимна с глава и вратите се отвориха. Майорът се затича към колата си, скочи вътре и поведе кавалкадата към щаба на генерал Дьо Форж. Плътно една зад друга, машините на Лазал преминаха портала. Движеха се по дълга бетонна алея с едноетажни военни постройки от двете страни. Лазал забеляза, че на пресечките, в началото на всяка странична алея, бе поставен по един огромен танк с ниско свалено дуло. От куполите на танковете ги наблюдаваха командирите им. Дьо Форж демонстрираше силата си.

Колата на Леми най-накрая спря пред една сграда, която с нищо не се различаваше от останалите. Лазал изскочи навън, стиснал куфарчето си. Не го бе пускал от излитането от Париж. Леми го придружи и го въведе в просторна стая, чийто паркет блестеше като огледало. В далечния й край чакаше генерал Дьо Форж, седнал зад огромно бюро.

Леми стегнато тръгна напред, а Лазал го последва бавно, като с любопитство оглеждаше кабинета. На дясната стена висеше голямо знаме с извезан Лотарингски кръст — символът на Дьо Гол, когато създаде „Свободна Франция“ през Втората световна война.

— Добре дошли в щаба на Трети корпус — каза с твърд глас Дьо Форж, без да става от мястото си.

Лазал седна с лице към генерала на стол с твърда облегалка, поставен от другата страна на писалището. От Дьо Форж го делеше плотът, широк някъде около декар. Никакви документи по него. Телефони с различни цветове. И една попивателна, облечена в кожа.

— Тоя трябва ли да остане? — Лазал кимна към Леми, сякаш говореше за талисмана на войската.

Майорът, застанал изправен с ръце на гърба, се стегна още повече. Погледна към господаря си.

— Според обичая тук — информира го Дьо Форж, — майор Леми присъства дори на срещи от второстепенно значение.

Лазал кимна, без да обръща внимание на обидата. Отвори куфарчето си, извади сгънат лист хартия и го постави в скута си. Погледна Дьо Форж в очите, а изражението му не издаваше никакви емоции. Но гласът му изплющя като камшик.

— Тук съм по изключително важен въпрос. И нека ви припомня, че според конституцията военните са изцяло подчинени — служители — на цивилната власт. Тази власт представлявам аз. Искам да сме съвсем наясно по това, преди да продължа.

— Продължавайте тогава — каза Дьо Форж с каменно лице.

— Имаме няколко — по-точно многобройни — случаи на неупълномощени лица, които се представят за офицери на секретните служби. Мисля, че не е необходимо да ви обяснявам колко сериозно престъпление е това.

— Нямам представа за какво говорите, по дяволите.

— След една минутка всичко ще ви се изясни. Отвън имам двама такива мъже — фалшиви служители на DST. — Лазал се изправи. — Бихте ли ме придружили?

— Защо?

— Защото ви заповядвам, генерале!

— Нямате право да ми заповядвате нищо! — изрева с властния си глас Дьо Форж.

Лазал не му отговори. Наведе се напред и му подаде сгънатия лист. Дьо Форж погледна към Леми, после към Лазал, който хладно го фиксираше с очи. Генералът бавно разгъна листа. Погледът му се спря на щампата в горния край на писмото и той разбра, че е написано лично от министъра на вътрешните работи. Прочете съдържанието: „Ще окажете пълно съдействие на моя емисар Рене Лазал от Дирекцията за надзор на териториите. Ще изпълните всяко негово изискване. Той разполага с неограничени пълномощия.“