Колин Форбис - Огнен кръст

— Веднага щом стане възможно. Някой звъни на вратата. Трябва да свършваме. Горе главата…

Нюмън надникна през тежките завеси на еркерния прозорец, от който се виждаше входът. Вече беше почти тъмно. Ноемврийски тъмно. Марлър стоеше пред входа, хванал в ръка дълга чанта. Това означаваше, че е взел разглобена своята карабина „Армалайт“. Вероятно очакваше неприятности във фабриката на Доулиш. По-надолу по улицата бе паркирал новото си волво — комби.

„Ще пътуваме с неговата кола“ — помисли си Нюмън и тръгна към антрето, за да натисне бутона, отключващ входната врата. Собственият му мерцедес 280 Е все още се намираше при ветеринарния лекар.

— Вземи си нещо топло — каза Марлър, когато влезе. — Навън ще ти се спукат костите от студ.

Марлър носеше кожух с вдигната яка. Нюмън си помисли, че студеното време — прогнозата беше за температури под нулата — може да се окаже от полза. Постовите не обичаха да обикалят много през мразовитите нощи. Надяваше се да е прав в предположенията си.

Още при влизането на Пола в кабинета на Туийд в Парк Кресънт той разбра, че е развълнувана. Тя остави на бюрото картонения плик, който носеше, и съблече велуреното си палто — една от малкото й екстравагантни дрехи. Извади от плика една от снимките на Лазал и я постави пред себе си. Закри я с длан и попита:

— Може ли да си порисувам с флумастера върху снимката? Една от тези, които ни изпрати Лазал?

— Давай. В лабораторията извадиха достатъчно копия.

Туийд не прояви никакво любопитство. Съставяше списък от имена в бележника си. Моника, напротив, тайно наблюдаваше Пола, докато работеше с флумастера. Тя скоро го остави, вдигна снимката и я отдалечи от очите си.

— Той е. Мислех си го, докато ги разглеждах вкъщи.

— Кой? — попита Туийд.

— Лейтенант Бертие, от хората на майор Леми, е тук, в страната. Ще бъда по-точна — вероятно още се намира в хотел „Браднъл“ в Олдбърг.

Занесе снимката на Туийд и я остави пред него. С флумастера бе нарисувала тъмни очила, бе почернила и косата. Туийд погледна снимката, после нея.

— Умно. Права си. Когато тръгвах от „Браднъл“ на нощна разходка из блатата, видях този човек да излиза от бара.

— Нюмън пък го е чул да ругае на френски, когато се препънал. Вие ме накарахте да се запозная с него, което и направих, както знаете. Изведнъж му заговорих на френски, попитах го дали иска още нещо за пиене. Помните ли? Той тръгна да става от стола, за да донесе напитки, но се спря навреме и се престори, че се намества по-удобно. Тогава си помислих, че ме е разбрал. Сега знам, че съм била права.

— Ето че имаме още една връзка между Франция и Сафък. Бертие. Край Олдбърг става нещо много сериозно. Съвпаденията са прекалено много.

— Каза ми, че името му било Джеймс Сандърс — замислено каза Пола, — че търгувал с резервни части и оборудване за кораби, че току-що се е върнал от Париж.

— Още една възможна връзка — веднага реагира Туийд. — Един офицер от подчинените на Леми, представящ се за търговец на корабно оборудване, би имал явна причина да се свърже с Доулиш — заради катамарана „Стоманеният лешояд“. Нови фрагменти от мозайката излизат наяве и се подреждат в една сатанинска комбинация.

— Мисля да се върна в Олдбърг. Под предлог, че искам да посетя Джийн Буржойн.

— Тя е любовница на Дьо Форж. Става заплетено. Все още не знаем на кого можем да се доверим, ако въобще можем на някого.

— Все още си мисля, че трябва да се върна, особено като знам, че Бертие е там. Може да се изпусне за нещо важно, ако го подработя, както трябва.

— Не ми харесва идеята ти. Пред мен има списък с имена на хора. Всеки от тях може да бъде професионалният убиец Калмар.

— Ще ни покажете ли списъка? — обади се Моника.

— Не. Още не. Искам да бъда съвсем сигурен, а ми трябва още информация…

— Която мога да събера, ако се върна в Олдбърг — настояваше Пола. — Боб и Марлър също отиват там. Нюмън трябва да ви се обади. Можете да му кажете, че съм в „Браднъл“.

— Добре, ще заминеш, но само при условие, че изчакаш в хотела да ти се обади Нюмън. Това е заповед.

— Тръгвам — Пола скочи, преди Туийд да е променил решението си. — Ще взема сака си от къщи и потеглям веднага за Сафък.

— Мислите ли, че това беше умно? — попита Моника, когато останаха сами. — Отива там, където бе извършено убийство. Убиецът може все още да се намира в района.

— Това, което ме притеснява — каза Туийд, замислен за друго, — е, да допуснем, че именно Доулиш тайно снабдява с оръжие Трети корпус, как го транспортира до Франция.