Колин Форбис - Огнен кръст

— На борда на своя катамаран — бързо отвърна Моника. — Доулиш сам е казал на Пола за размерите на съда и че може да превозва над сто души и много техника. А Изабел — приятелката на Нюмън, говори за кораб, който съвпада с описанието на „Стоманеният лешояд“ и често посещава Аркашон.

— Не ме разбираш. Доулиш е казал и друго — че корабът домува в Харуич. Случайно знам, че там са засилили мерките за контрол. На борда на кораб с курс към Ротердам открили голяма пратка наркотици. Трафикантите използват тази тактика — внасят наркотиците в страната и след това ги препращат към други държави. При тези мерки за сигурност Доулиш дали ще посмее да рискува претърсване на катамарана? Съмнявам се.

— Какво е разрешението тогава?

— Нямам представа. Може изобщо да не е замесен. Но това изисква една допълнителна проверка. Ще се обадя на Хийткоут — началник на пристанището в Харуич. Дължи ми услуга.

Туийд отвори едно чекмедже, провери номера в бележника и сам го набра, като съобщи името си и помоли да го свържат с началника на пристанището.

— Ти ли си, Хийткоут? Здравей, как си? Да, искам да ми направиш една услуга. Корабът е катамаран, казва се „Стоманеният лешояд“…

— Собственост на милионера лорд Дейн Доулиш. Прекрасен дизайн, това е корабът на бъдещето. Домува при нас. Даже в момента е тук. Какво те интересува за него?

— Някога претърсвали ли сте го? Покрай онази история с наркотиците?

Хийткоут се засмя:

— Да не мислиш, че законът не важи за милионерите? Защото важи. Отговорът ми е положителен. Претърсван е два пъти през последните шест месеца. Съвсем чист е. Мислиш, че сме пропуснали нещо? — попита Хийткоут. — Или искаш да го държим под око?

— Не си губете времето. А и не наркотици ме интересуваха. Не питай какво. Секретно е.

— Искаш от мен да говоря, а ти веднага млъкваш — изръмжа Хийткоут с престорена сериозност.

— Ще те почерпя един скоч, когато се видим. Благодаря ти…

Туийд затвори и се обърна към Моника:

— Нищо. През последните шест месеца Хийткоут го е претърсвал два пъти. Пак нищо. Доулиш е прекалено умен, за да рискува да бъде заловен. Май попаднахме в задънена улица. Но някой ми каза нещо, което може да се окаже вратичката, а аз да пукна, ако мога да си спомня какво.

— Изобщо не чухте какво ви казах преди малко — рече обидено Моника. — Казах, че Пола отива там, където е извършено убийство, и че убиецът може още да не е напуснал района.

— Съмнявам се…

Съвсем скоро Туийд щеше да съжалява за тези думи.

„Черният кръг“ имаше спешно заседание във вила „Форбан“ край щаба на Трети корпус. Свикал го бе генерал Дьо Форж, докато Джийн Буржойн беше още в Англия. Той седеше на председателското място на масата в хола. Завесите бяха спуснати. Навън цареше мрак.

Около масата се бяха настанили Луи Жанин — министър на отбраната, генерал Масон — началник-щаб на армията, генерал Лапоант — командир на ядрените „Ударни сили“, Емил Дюбоа — лидер на новата политическа партия „За Франция“, и човекът, познат като Птицата.

Жанин беше нисък и пълен човек с пригладена назад коса и очила без рамки. Оставяше впечатлението за интелектуалец. По длъжност по-висш от Дьо Форж, той се отнасяше със страхопочитание към властния и енергичен характер на генерала. Лапоант бе направен от по-твърд материал — дребен мъж със слабо лице, той вярваше, че единствено Дьо Форж може да предпази Франция от властта на всесилната Германия сега, след обединението на немците. Дебелият Емил Дюбоа бе роден оратор. Ръкомахаше силно винаги, когато искаше да убеди някого, и се надяваше един ден да стане премиер под президентството на Дьо Форж. Посредствен като военен, генерал Масон страшно се гордееше с високия пост, който заемаше.

— Стигнахме до един исторически кръстопът — започна Дьо Форж. — В страната цари неспокойствие. От този етап връщане назад няма. В Лион ще настъпят нови и ужасни бунтове. А после целта ще бъде Париж.

— Не избързваме ли? — обади се Жанин.

Дьо Форж се отнасяше към интелектуалците с презрение. Погледна Жанин и бавно каза:

— Трябва да се движим бързо, защото вече сме набрали инерция. Предпазливостта е реакция на малодушните и страхливците.

— Президентът все повече се вслушва в Навар — предупреди Жанин, подразнен от намека.

— Навар може да си отиде.

— Не говорите за Калмар, надявам се?

— Генералът не е казвал подобно нещо — обади се строго Лапоант.

— Членовете на моята партия вече пътуват към Лион — увери Дюбоа. — Ще бъдем там, за да изиграем нашата роля.