Колин Форбис - Огнен кръст

Калмар беше професионалист, прецизен и изключително наблюдателен. Преди да се обърне и да си тръгне, той забеляза синята точица на ревера на един от новодошлите. Приличаше на главичка на забодена там карфица. Огледа внимателно реверите на двамата, измъкнали Щайн от хотела. Нямаха подобен знак. Калмар си тръгна. Знаеше един магазин, в който шивачите намираха всичко необходимо за работата си. Когато го отвориха, влезе и купи същите карфици, които бе видял да носят мъжете пред хотела.

Седнал пред картата в караваната, Калмар извади нова цигара. Запали я и погледна шлифера си на закачалката. На ревера едва се забелязваше една малка синя точица. Сгъна картата и отново се замисли. Пола Грей. Следващият обект. Тя бе изчезнала от Аркашон, но инстинктът на убиец му подсказваше, че ще се върне скоро.

Навар беше свикал военен съвет в кабинета си в Министерството на вътрешните работи. Присъстваха също Туийд и Кулман. Тримата мъже вземаха последни решения.

— Лазал ми сигнализира — информира Навар двамата си довереници. — Беше кратък. Открили са гробището. Имало е войници, които са се готвели да изнесат труповете. Двамата свидетели, Моше Щайн и Мартина, старата жена, пътуват насам.

— Стара жена? — осъмни се Кулман. — Дали ще даде убедителни показания?

— Лазал твърди, че тя е яростен противник на Дьо Форж и е напълно с всичкия си.

— А моите хора? — попита тихо Туийд.

Навар прокара пръсти през тъмната ей коса. Слабото му лице излъчваше неудържима енергия и решителност.

— Съжалявам, трябваше с това да започна. Нюмън, Пола Грей и останалите от екипа ви са в безопасност. Връщат се в Аркашон. Изглежда смятат, че нещо фатално ще се случи там.

— Да, ще се случи — съгласи се Туийд. — А въздушните патрули над Бискайския залив?

— Летят непрестанно. — Навар се извърна към Кулман. — Трябваше да ви кажа, че вашият агент Щал също е в безопасност. Присъединил се е към групата на Нюмън.

— Сигналът не е бил толкова кратък — отбеляза Туийд.

— О, Лазал наистина беше лаконичен. Но той умее да казва много с малко думи. Имате ли вече новини за „Сигфрид“, Кулман?

Германецът се усмихна на Туийд.

— Информаторът ми докладва, че скоро ще знае местоположенията на групите им. Скоро.

— А саботьорите, които Дьо Форж е вкарал в Париж? — запита Туийд. — Ще можете ли да намерите маски?

— Да — отвърна Навар. — В момента хора от CRS са разположени на малки групи в близост до евентуалните обекти на нападение. Това за маските беше добра идея, Туийд.

— Просто откраднах великолепното хрумване на Лазал да се използва някакъв дребен син знак, за да се отличават истинските от фалшивите агенти на DST.

— Ключът за победата срещу Дьо Форж — продължи Навар, втренчен в Кулман — е последователността на двата удара — нашият срещу саботьорите в Париж и вашият срещу тази нелегална организация „Сигфрид“ в Германия.

— Ударът срещу „Сигфрид“ трябва да бъде нанесен първи — предупреди Туийд. — По възможност само няколко часа по-рано. Така че координацията ни ще бъде трудна.

— Готови сме. И съм съгласен с теб — каза Кулман.

— Значи — продължи Навар — сега остава само да чакаме новини за атаката на Лазал срещу „Черният кръг“. Точното определяне на времето и правилната последователност на ударите ще бъде, както казвате, Кулман, наистина трудно.

Говореха на езика, който всички разбираха — на английски. Туийд се надигна от масата и хвърли поглед към часовника на стената.

— Няма да чакам каквото и да било. Хеликоптер ще ме откара веднага до Аркашон: Предлагам да тръгнем незабавно. Събитията в това пристанище ще решат дали ще спечелим, или ще загубим…

Генерал Дьо Форж крачеше нагоре-надолу пред бюрото си. Леми го наблюдаваше. Беше необичайно за генерала да бъде толкова нервен. Обикновено бе хладен като лед. Досети се, че известията за Манто го правеха неспокоен.

— Чаках те, Леми — каза мрачно Дьо Форж. — Всъщност стоях пред тази сграда и се чудех къде, но дяволите, си, когато те видях да влизаш с мотора през портала.

— Получих ново спешно известие от жената на Калмар. Трябваше да карам като луд до една телефонна кабина в отдалечено селце сред хълмовете. Телефонът започна да звъни в момента, в който спрях.

— Какво иска?

— Пари, разбира се. Действа по възложената задача за елиминирането на Пола Грей. Ще я ликвидира веднага щом я открие. Но беше много агресивен в искането си за възнаграждение.

— Утре очаквам значителни субсидии.