Колин Форбис - Огнен кръст

— Тъкмо за закуска в Аркашон — каза си на глас Доулиш.

В своя щаб Дьо Форж прочете текста на радиограмата, донесена от Леми. Скръсти ръце и безмълвно се вторачи в началника на разузнаването. Леми се насили да остане неподвижен на стола си. Дьо Форж обичаше да притиска подчинените си с мълчание. Имаше си максима, която често произнасяше пред членовете на „Черният кръг“. Последното им заседание щеше да се състои тази вечер. Максимата напълно съответстваше на характера му: „Има два начина да държиш хората си в подчинение — чрез любов и чрез страх. Аз предпочитам страха.“

— Леми — каза най-накрая, — изпрати отговор на радиограмата. Предупреди Птицата, че сме забелязали в района френски самолет на бреговата охрана. Вероятно ще направи завой над Бискайския залив. Започваме утре.

Нюмън с мъка прикриваше яростта си. Войниците поглъщаха с жадни похотливи очи Пола. Рей видя изражението му и се ухили. После го потупа по рамото:

— Позволявам ти да гледаш. След това ще те застреляме. Нея също.

Нюмън се обърна към Бертие. Той доста често поглеждаше часовника си. Странно защо. Рей тъкмо решаваше кой от войниците да започне с Пола, когато острият слух на Нюмън долови звук от приближаващи се двигатели.

Секунди по-късно оглушителният рев на няколко звена хеликоптери удави шума от прибоя. Машините се показаха над върховете на дърветата като някакви големи метални птици. Част от тях веднага изчезнаха от погледа. Нюмън реши, че кацат в просеката. От юг наближиха нови вертолети. Още преди да докоснат пясъка на плажа, от тях наскачаха безброй мъже с черни якета и автомати в ръцете. CRS.

Най-близката машина изстреля предупредителен откос от картечницата си. Въртящата се перка я скриваше в облак от ситен пясък. От облака излезе позната фигура и се затича, придружена от няколко души, към мястото, където се намираха Нюмън и другите. Беше Лазал.

— Предайте се! — изкрещя той. — Хвърлете оръжието!

Рей изведнъж скочи и побягна. Бившите му пленници го отделяха от оръжията на нападателите. Хукна към гората, но Нюмън скочи след него и го последва. Към бягството на Рей се бяха присъединили и някои от войниците му. А някъде напред трябваше да са кацнали хеликоптерите…

Изведнъж групата на бегълците спря. Иззад всеки ствол на гората заизлизаха мъже с кожени якета. Държаха автоматите си готови за стрелба. Рей безпомощно се огледа за спасителен изход. Нямаше. Изведнъж чу приближаващите се стъпки на Нюмън и се обърна. Посегна за пистолета си, но англичанинът стовари юмрука си в лицето му и смаза челюстта. Рей се свлече в корените на едно дърво.

— Така ли направи с жените, мръснико? — изкрещя Нюмън, клекнал до него. Беше го сграбчил за гърлото и безжалостно впиваше палците си в гръкляна. Лазал и Пола се приближиха, а двама от хората на CRS хванаха Нюмън и го дръпнаха назад. Рей беше изгубил съзнание.

— Не си заслужава труда — каза Пола с леден глас. — Това му е достатъчно.

Появи се и Бертие. Стисна ръката на Лазал и му благодари.

— Какво всъщност стана? — попита задъхан Нюмън. Спомни си, че много отдавна бе съобщил в Париж местоположението на гробището. Отговори му Бертие:

— Нали ви казах, че се обадих в Париж? Предупредих Лазал, че се готвят да заличат следите си тук.

— И това ви спаси. Спаси и нас — каза Нюмън, докато бършеше кръвта от кокалчетата на пръстите си.

— Май наистина му смаза челюстта — обади се Пола.

— Дано съм го осакатил задълго — отвърна с омраза той.

— Трябва да заловим и другите убийци — каза Лазал. — Къде е вашата свидетелка?

— Дайте ни десет минути и ще я доведем.

— Къде е?

— В Сен Жиронс…

— Ще отидем заедно с един от хеликоптерите. Ще качим жената на борда, за да се отправи незабавно към Париж.

— Ние ще се върнем в Аркашон — каза твърдо Нюмън.

— Добре, добре. Вертолетът ще ви остави в Аркашон и после ще продължи с жената към столицата.

— Така съм съгласен — Туийд посочи Рей, който току-що се бе свестил и стенеше на земята. — Какво ще правите с този изрод? Когато дойдохме, той се канеше да разстреля Бертие.

— Ще бъде разпитан в Париж. Сигурен съм, че ще проговори. Такива като него винаги проговарят. А сега ме следвайте…

Лазал ги поведе към брега. Повечето от войниците вече бяха с белезници на китките. Пола с облекчение дишаше чистия морски въздух. Щал прибра оръжията им и ги раздаде.

Лазал застана до отворената врата на един хеликоптер и стисна ръката на всеки, докато се качваха — Бертие, Нюмън, Щал, Бътлър и Нийлд. Когато дойде ред на Пола, той топло я прегърна.