Колин Форбис - Огнен кръст

— Имаме — каза Нюмън, като се сети за Мартина, жената, която събираше съчки по плажа. — Малко е стара, но умът й е на мястото си. Може да направи силно впечатление, ако се появи по телевизията.

— Боб, тази жена ни трябва.

— Тоест да се върна в Ланд. Добре, виждам, че е важно. Може да наклони везните в наша полза.

— Да се върнеш в Ланд? — Туийд не бе очаквал това. — Не мога да го искам от теб.

— Вие не го и искате. Сам взех решението. Тръгвам веднага, щом свърша с други е неща.

— Боб, обещай ми да се обадиш, преди да тръгнеш. Или поне някой от останалите да го направи.

— Окей. Обещавам. Пазете се.

— Ти се пази — гласът на Туийд издаваше тревогата му. — Имаме причина да мислим, че скоро адът ще се отприщи. Отсега нататък можеш да очакваш всичко.

Туийд умислен затвори телефона. Бяха стигнали до критичния момент в безмилостната битка за спасяването на Франция. По време на разговора му Навар бе стоял прав, загледан сякаш в мъглите на несигурното бъдеще. Туийд го погледна, видя изражението му, отгатна мислите му. После обърна очи към Лазал.

Шефът на френските тайни служби също изглеждаше нервен и несигурен. Дали беше време да удари с батальоните си DST, полувоенните Сили за борба с безредиците, останалите подразделения под негово командване? И накъде трябваше да ги насочи? На юг, където хаосът беше организиран и ръководен от Дьо Форж? Или да ги остави да отбраняват Париж?

Единствен Туийд знаеше правилния ход. Чужденец в чужда столица, той изглеждаше толкова спокоен, колкото би бил зад бюрото си в Парк Кресънт.

— Зная какво трябва да направим — гласът му бе решителен — Но първо искам да ми опишете ситуацията в момента така, както я виждате вие.

Отговори му Навар, все още бодър, въпреки късния час:

— Както знаете, без да се допита до мен, Масон публично обяви назначаването на генерал Дьо Форж за временно командващ Трета армия. Войската в момента провежда учение на територията на цяла Южна Франция. Каква е целта на маневрите? Разиграват отбраната на Марсилия, Тулон и Бордо при нападение по вода и въздух. Фиктивният нападател е генерал Али — диктатор, чиито войски са базирани в Северна Африка. Повод за интервенцията е преследването на арабите във Франция. Сценарият на учението напълно съответства на антиарабската пропаганда, организирана от Дюбоа.

— А каква е истинската цел на маневрите?

— Да се осигури правото на Дьо Форж свободно да разполага и придвижва във всички посоки войските си, обхващайки огромна територия.

— Трябва да го ударим сега. Незабавно, без пощада. Изправени сме срещу зли сили. Расисти, хора, мразещи до смърт арабите, германците, американците…

Туийд се бе изправил, когато главен инспектор Ото Кулман влетя в стаята, здраво стиснал в устата си незапалена пура. В ръката си държеше сгънат лист хартия.

— Идвам от Германия — каза той на Навар. — Да започвам ли?

— Разбира се.

— Туийд, преди време ти ме посъветва да изпратя тайни агенти в Базел и Женева. Каза, че там се намира базата на Калмар. В неутрална Швейцария. Че там получава заповедите.

— Какво откриха твоите хора?

— Четирима души, които са свързани по някакъв начин със събитията от последния месец, са посещавали в този период Базел, Женева или и двата града. Ето имената им и местонахожденията им.

Туийд разгърна листа, прочете го и го върна на Кулман.

— Името на човека, когото познаваме като Калмар, е в този списък. Но не мога да докажа твърдението си. Все още.

Туийд влезе в кабинета, затвори вратата и седна зад бюрото си. Трябваше насаме да проведе няколко важни телефонни разговора, да даде извънредни инструкции за бързи действия.

Първо позвъня на Марлър.

После се свърза с Нюмън и поговори по-дълго с него. Повика на телефона и Бътлър. Нарежданията му бяха кратки. Свърза се и с Пийт Нийлд. Заповедите за него отново бяха кратки.

Помоли Нийлд да му даде Пола. Приказва дълго с нея — спокойно и далеч по-топло, отколкото при последния им разговор. Тъкмо затвори, когато влезе Кулман.

— Сядай, Ото. Не се опитвам да идентифицирам Калмар. Искам убиецът да се чувства в безопасност, извън всякакво подозрение.

— Мисля, че стратегията ти е добра. Дойдох, за да поговорим насаме. В Германия приех кратък радиосигнал от Щал. Помниш ли го?

— Разбира се. Хотел „Де Берг“ в Женева. Тогава говорихме за него. Сега ми се струва, че от срещата ни насам са изминали години. Щал е твой агент, представящ се за французин в Бордо. Каза ми фиктивното му име, адреса и телефонния номер.