Колин Форбис - Огнен кръст

— Навар? Пфу — тя изпъна длан пред устата си и духна в нея.

— Ще се прости с поста си, когато мъжът ми влезе в Париж.

— Имате предвид с армия?

Жозет присви хипнотичните си очи и изгледа Туийд, преди да отговори. После огледа залата и сви устните си:

— Не можем да говорим спокойно в тази лудница. Елате, ще се оправят за малко и без мен.

Туийд спря един келнер, даде му чашата си и последва жената. Тя отвори някаква врата и влезе в по-малка стая, обзаведена главно с меки шезлонги, достатъчно широки, за да могат да поберат двама души. Заключи вратата и се отправи към шезлонга до противоположната стена. Излетна се на него и потупа с ръка мястото до себе си.

— Елате и седнете при мен. Така всичко ще си дойде на мястото.

Туийд седна на ръба с лице към нея. Главата й почиваше на ниската възглавничка на облегалката. Той извади от джоба си малък касетофон, постави го на масичката за кафе, натисна копчето и се чу тихото бръмчене на моторчето.

— Надявам се, нямате нищо против.

Тя се пресегна и натисна бутона за спиране с лакирания в розово пръст. Шумът спря. Усмихна се разсеяно и вдигна голите си ръце зад тила.

— Едва ли ще искате да запишете всичко, което си кажем. Освен това не понасям тези машинки.

— Както желаете! — Той извади писалка и бележник. — Може да си водя бележки, нали? Добре. Бихте ли повторили това, което ми казахте в другата стая? Не успях да го запомня — излъга той.

— Разбира се… — Жозет се поизправи в шезлонга, сви краката си и се облегна на вдигнатите си колене.

Докато говореше, Туийд записваше.

— Казахте — подсети я той, когато жената свърши, — че очаквате мъжа си да пристигне в Париж начело на армия.

— Вие, журналистите, сте наистина непоносими — тя лекичко го плесна по коляното, но ръката й се задържа там. — Вече ме питахте за това. А аз не ви отговорих.

— Сега ще го направите ли?

— Разбира се, че генералът ще дойде в Париж. И ще дойде навреме. Франция плаче за един силен мъж, който да я спаси. Може би ще пристигне и армията му — войниците му са предани и той едва ли ще успее да ги възпре.

„Добре измислено“ — каза си Туийд и продължи да записва. Сега вече виждаше сценария на преврата. Това посещение на приема се оказваше много полезно. Ръката на Жозет нежно се размърда върху коляното му. Туийд я покри с длан. Беше най-привлекателната и най-опасната жена, която бе виждал. Реши да говори направо:

— Какво ще стане, ако мъжът ви влезе и ни завари така?

— Заключих вратата.

— Знаете какво имам предвид.

— О, не се безпокойте. Шарл се забавлява при друга. От много време си има любовница. Някаква англичанка. Винаги е намирал жени, за да се разтовари. Вие никога ли не го правите?

Тя бе извадила ръката си изпод неговата и пръстите им сега бяха сплетени. Лекичко го придърпа към себе си. Туийд трябваше да употреби цялото си самообладание, за да устои. Каза си отново, че Дьо Форж е отговорен за смъртта на неговия агент в Бордо Френсис Кари. На жената, изглежда, просто й се забавляваше. Но може би се опитваше да прехвърли пропагандата на Дьо Форж отвъд Ламанша. Туийд си пое дълбоко въздух.

— Ако не довършим този разговор, ще загубя работата си.

— Добре, питайте, мистър Прентис. Ще си починем после.

— Чух слухове за някакъв клуб на високопоставени личности, чиято цел е да завземат властта в Париж. Чух и друго — че един от членовете му е чуждестранен производител на оръжия, който тайно снабдява генерал Дьо Форж.

Тя се сепна, но се овладя за миг. Беше хитра и реакцията й го свари напълно неподготвен — Жозет протегна напред крака си, сложи го в скута му и се усмихна. На Туийд не му оставаше нищо друго, освен да се усмихне в отговор и да подпре бележника на крака й.

— Не мога да си представя на кой му е хрумнала тази мелодраматична идея — отвърна на въпроса му тя. — А на моите приеми наистина идват високопоставени личности, както сам се уверихте. Искат да следят отблизо последните събития. А те приближават към своя връх — жената бавно раздвижи крака си напред-назад в скута на Туийд. — Връх ли казах? — измърка тя.

— Слабото ви място е — бързо изрече Туийд — това, че нямате никаква политическа подкрепа.

— Така ли мислите?!

Тя дръпна крака си и скочи от шезлонга. Оправи роклята си и се огледа в голямото стенно огледало. После отиде до вратата, отключи я и му кимна да се приближи. Туийд влезе с нея в залата. Жозет го хвана с едната си ръка, а с другата му посочи един мъж, който непрекъснато говореше на брюнетката пред себе си, като подсилваше думите си с отсечени жестове на ръцете.