Колин Форбис - Огнен кръст

— Огненият кръст бе знамето на бунтовете в Марсилия и Тулон — увери го Леми. — Утрешните вестници ще са пълни със снимки. Да пристъпя ли към операция „Аустерлиц“?

— Още е рано. Изборът на подходящ момент е най-важната част от всяка кампания. Каза, че ти се е обадил Бертие, за да съобщи, че е видял Пола Грей в Аркашон. В кола с още двама мъже. Тя ще бъде следващата цел на Калмар. Трябва да приключи с ликвидирането й до двадесет и четири часа.

— Не е много. Калмар обича да планира прецизно действията си.

— Е, тогава ще се наложи да побърза с прецизността си. Тревожи ме и загадъчният Манто.

— Той ми се обади и ми каза да поставя два милиона швейцарски франка в платнена торба, а нея да оставя зад телефонната кабина при едно селце до Бордо. Това и направих. После си тръгнах.

— Какво друго ти каза? — попита Дьо Форж през лявото рамо на Леми.

„Истински дявол — помисли си майорът. — Откъде разбра, че това не е всичко?“

— Манто ми каза да отида в щаба за половин час. После съм можел и да се върна при телефонната кабина. Нямал нищо против да се върна и по-рано, но щял да стреля в главата ми.

Това несъмнено бе езикът на Манто, помисли си Дьо Форж. Калмар никога не говореше така.

— Друго?

— Да. Каза, че ще се заеме с Пола Грей. И с всеки друг, който сметнем за излишен. Точно така се изрази.

Дьо Форж се надяваше, че след плащането на исканата сума Манто щеше да го остави на мира. Сега се чувстваше по-спокоен. Куршумът, прелетял пред лицето му, бе успял да го стресне.

— Изпрати жълт сигнал за групите в Париж, включени в операция „Аустерлиц“ — изведнъж нареди генералът. — Незабавно…

Когато Леми излезе, той погледна часовника си. Следващият, последен сигнал щеше да бъде червен — сигналът за взривяването на Париж. Трябваше скоро да нанесе удара, преди Навар да е успял да стабилизира правителството.

Навар и Лазал наблюдаваха Туийд, докато говореше по телефона, но неговото лице остана безизразно. Туийд си водеше кратки записки, рядко задаваше по някой въпрос на Нюмън. В един момент му каза да изчака и се обърна към двамата французи:

— Обажда се от хотел в Аркашон. Никой не подслушва. Бътлър наблюдава администратора. Трябва веднага да решим един проблем.

— Какъв?

— Нюмън разполага с доказателства за зверствата на Дьо Форж. Направил е снимки… — Туийд сбито им разказала гробището в Ланд и за случилото се при вилата на Моше Щайн.

— Нека аз поговоря с него — каза Лазал. Взе слушалката и започна: — Лазал. Ще бъда кратък. Филмът у вас ли е? Добре. Знаете ли летището при езерцето Казо, западно от шосе Н652?

— Да. Видях го, когато се връщахме с Моше от Ланд.

— Призори там ще кацне хеликоптер „Алует“. Дайте филма на пилота. Кодовото му име е Валми.

— Ще бъда там.

— Туийд ми прави знак, изчакайте…

Туийд се бе замислил върху сбития разказ на Пола за откриването на трупа на Джийн Буржойн. Реши, че е крайно време да изведе сътрудничката си от опасния район. Разказа с две думи на Лазал за убийството. Французинът зарови пръсти в косата си.

— Господи! Джийн беше един от агентите ми в района. Това е ужасно. Оставам само с един човек там…

— Дай ми проклетия телефон, Рене! — Туийд грабна слушалката. — Боб, Пола къде е? Дай ми я… Пола, съжалявам за Буржойн, сигурно не си на себе си от шока… Да, разбира се, че си го свързала с Олдбърг. Сега ме слушай: изтеглям те от района. Лазал ще изпрати хеликоптер. Боб знае за това. Ще се качиш на него и ще дойдеш в Париж.

— Не. Оставам тук, докато открием мръсника. Успя да убие две мои приятелки — Карин и Джийн…

— Пола — произнесе сериозно Туийд, — това не е молба, това е заповед. Отлиташ оттам с хеликоптера!

— Не — повтори твърдо тя. — Оставам. С мен е Боб. Хари и Пийт също.

— Май не ме чу — каза рязко Туийд. — Заповядвам ти…

— А аз не се подчинявам! Ако не ви харесва, после можете да ме изхвърлите от екипа.

— Непреклонна жена…

— Когато поискам, съм такава. Сега искам. Как е при вас?

— Дай ми Нюмън.

— Слушам, Туийд — обади се Боб.

— Сам разбра, че не мога да се оправя с Пола. Но я искам на борда на вертолета. Ако се наложи, ще я занесеш до машината на ръце!

— Не мога да го направя. Грешите за Пола. Тя ще приеме това като бягство от битката. Не че не съм съгласен с вас, що се отнася до безопасността й. Но тя е пълноправен член на екипа. Не го забравяйте.

— Може пък и да си прав. Дано доказателствата, които си събрал, ни помогнат да неутрализираме мощта на врага. Лошото е, че нямаме свидетел.