Колин Форбис - Огнен кръст

— Ето я вашата — нашата — политическа подкрепа. Това е Емил Дюбоа — лидерът на партията „За Франция“. Всеки ден хиляди хора се стичат под знамената му.

Туийд разгледа Дюбоа. Среден на ръст, вече позакръглен, на около петдесет години. Имаше рошава коса и дълъг увиснал мустак над плътните си устни. Под официалното си сако носеше обикновена бяла връзка, малко зацапана. Противен тип, който напомни на Туийд за снимките на Пиер Лавал — френския колаборационист от войната.

— Май тежката артилерия наистина е на ваша страна — Туийд се опитваше да възстанови предишното благоразположение на Жозет.

— А тежката артилерия винаги печели. Защо не ми дойдете на гости утре вечер? Ще бъда сама. Ще ви дам картичката си. Обадете ми се предварително, за да се подготвя…

Жозет отвори чекмеджето на писалището до стената. Извади картичка с релефни букви и алена роза над името. Подаде му я с подкупваща усмивка.

— Частната ми визитка с частния ми телефон. Давам я на малко хора.

Туийд благодари, пожела й лека нощ и взе палтото си от лакея. Когато излезе от къщата, потупа джоба си, за да се увери, че касетофонът е там.

— От другата страна на улицата ви чака такси, мистър Прентис — каза му лакеят и посочи колата.

Прентис. Името бе избрала Моника. Бе предупредила за това и главния редактор на „Дейли уърлд“ — близък приятел на Туийд. Вече в таксито, той извади касетофона, погледна го и се усмихна.

— Така ли мислите?! — долетя от касетофона ясният глас на Жозет дьо Форж.

Туийд се изправи, изключи машината и погледна Лазал. Бяха в кабинета на Навар в Министерството на вътрешните работи. Самият Навар в момента отсъстваше.

— Как успя да направиш записа? — попита Лазал. — Нали каза, че изключила касетофона?

— Така си мислеше. В техническата лаборатория на Парк Кресънт изработиха този шедьовър. Включва се след натискането на стопа, а копчето за старт задейства устройство, възпроизвеждащо звука от работещо електромоторче. Когато касетката започне наистина да се върти, звукът спира.

— Добре, а ако тя се бе съгласила да записваш на лента?

— Щях да кажа, че много бръмчи, щях да го взема в ръце и да натисна скритото отзад копче.

— Такива машинки биха ни свършили доста работа. Както и да е, сега най-важното е намекът на Жозет, че мъжът й ще пристигне с войската си в Париж. Разбра ли, че Дьо Форж е назначен за временно командващ Трета армия!

— Не. Нима Навар го одобри?

— Не успя да направи нищо. Генерал Масон обяви назначението публично, без да се допита до Навар. Единствената възможност сега е да уволни генерал Дьо Форж и началник-щаба на армията. Но това ще доведе до въстание. Не може да го направи.

В този момент самият Навар влезе в кабинета. Лицето му беше сериозно и решително. Лазал му разказа за посещението на Туийд и Навар поиска да чуе записа. Отпусна се зад бюрото си, втренчи се във въртящите се ролки на касетата и внимателно изслуша целия разговор.

— Радвам се, че като премиер ще можете да ръководите и вътрешното министерство — каза му Туийд след края на записа.

Навар се усмихна:

— Да, успях да задържа контрола върху министерството. Това е и моят коз в играта. Тайните служби, полицията и най-важното силите за борба с безредици сега са под моя власт. Въпросът е кога да изиграя коза си. Имам нужда от сигурни доказателства за измяната на Дьо Форж.

Телефонът иззвъня, Навар отговори, после подаде слушалката на Туийд:

— Обажда се Робърт Нюмън…

Генерал Дьо Форж се разхождаше из кабинета си и слушаше доклада на Леми за успешната акция на Калмар. Движението му изнервяше майора — Дьо Форж често оставаше зад гърба му, докато той говореше. Генералът обичаше да използва този психологически трик — да кара посетителите да се чувстват неудобно. На едно място прекъсна разказа на Леми:

— Долната част на палтото и обувките ти са целите в тиня.

— Почвата е прогизнала от вода…

— Дори и да е така, трябваше да се изчистиш, преди да влезеш. От теб се очаква да бъдеш по всяко време пример за войниците.

— Моля за извинение. Нямах търпение да ви уведомя за успеха на Калмар. Джийн Буржойн е мъртва.

— Елиминирахме един шпионин. Мисля да превърна сегашните маневри на войската в начало на операция „Маренго“. Преди това ти трябва да започнеш с операция „Аустерлиц“ — създаването на хаос в Париж. Отсега нататък огненият кръст трябва да се появява навсякъде.

Докато Дьо Форж говореше, част от съзнанието му беше заета с мисълта, че в щаба му има шпионин. Някой доставяше информация на властите в Париж — информаторът в службата на Лазал го бе потвърдил. Значи предателят беше сред най-доверените му хора. Лейтенант Бертие? Самият Леми? Трябваше да го разкрие бързо и да го ликвидира. Задължително преди старта на „Аустерлиц“ и „Маренго“.