Винс Флин - Орион

Таксито ги докара на две пресечки от Белия дом и двамата мъже необезпокоени стигнаха до северозападната порта. Минаха през охраната и бяха придружени до Оперативната зала на Белия дом от един от помощниците на президента. Без да се налага да го молят, бодигардът на Фридман се насочи по коридора към столовата на Белия дом. Там щеше, докато чака, да изпие чаша кафе и да види дали може да подочуе нещо интересно от разговорите.

Когато Фридман влезе в малката конферентна зала в подземната част на Западното крило, ни най-малко не се изненада, че го чакат едва петима души.

Изненада се, че никой не стана, за да го поздрави. Освен това му направи впечатление и необичайното разположение на хората около масата. Както очакваше, президентът беше седнал на челно място. Кенеди беше в другия край, срещу върховния главнокомандващ и председателя на Обединеното командване. Съветникът по националната сигурност и началникът на кабинета бяха от другата страна на масата. Фридман увеси сакото си върху облегалката на един от четирите свободни стола и стрелна Кенеди с поглед.

— Благодаря, че уредихте срещата за толкова кратко време, Айрини.

Кенеди кимна, но не отговори нищо.

Фридман седна. Нагласата им щеше да се промени, когато им покажеше какво носи в куфарчето си. Обърна се към президента:

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнете с мен. Надявам се, разбирате, че нямаше да настояваме, ако наистина не беше много важно.

Хейс кимна, но не отвърна нищо. Да, израелците бяха техни приятели, но Хейс не беше сляп като някои от предшествениците си за егоистичните цели на еврейската държава. Беше дал ясни и изрични заповеди на помощниците си. Никакви топли приветствия с шефа на израелското разузнаване. Срещата беше свикана по желание на Фридман и негово щеше да е задължението да говори.

— Забелязахте ли нещо тревожно около Багдад напоследък? — Фридман погледна към Кенеди.

Преди тя да отговори, президентът се намеси:

— Господин Фридман, тази сутрин разполагам със съвсем малко време. Мисля, че ще е най-добре, ако ни кажете за какво е цялата работа.

Фридман опря лакти о масата.

— Изровихме доста тревожна информация, господин президент — каза. — Боя се, че няма да я харесате.

Пресегна се за куфарчето си. Набра комбинацията, отвори го и извади дебела червена папка, запечатана с восък. Фридман счупи печата и измъкна няколко листове и черно-бели фотографии с размери четири на седем, прикрепени отпред. Плъзна една от фотографиите към президента и продължи:

— Това е доктор Пак Чоу Ли, севернокореец. Както виждате, доста се набива на очи в Багдад. — Фридман извади още няколко снимки и ги подаде на президента. Докато първата фотография беше ясна, следващите бяха направени от голямо разстояние и бяха леко увеличени. — На първата фотография, господин президент, Пак е в лабораторна престилка и влиза в болницата „Ал Хюсеин“ в Багдад. — Той спря за малко, за да види дали някой няма въпроси. — Тук обаче възниква един проблем. Господин Ли не е доктор по медицина, а по ядрена физика. — Уверен, че е привлякъл вниманието им, Фридман направи стратегическа пауза.

Кенеди наблюдаваше обстановката от другия край на масата. Виждаше накъде отива всичко. Нейните всекидневни разузнавателни доклади съдържаха кратки сведения, че Саддам има вземане-даване с икономически банкрутиралата държава Северна Корея. Саддам им пращаше петрол, а севернокорейците му се отплащаха с оръжие и военни технологии. Освен това от думите на Бен Фридман излизаше, че си обменяха и учени. Кенеди устоя на погледа на президента. Кимна леко, с което потвърди, че информацията е достоверна. Забеляза леко раздразнение по лицето на Хейс и се запита дали е предназначено за нея. Очевидно да. Когато Фридман си отидеше, щеше да й се наложи да обяснява защо МОСАД са натрили носа на ЦРУ. Нищо страшно. Що се отнасяше до Близкия изток, Кенеди винаги си признаваше, че не могат да се състезават с МОСАД.

— Фотографирахме Ли как влиза и излиза от болницата вече почти три месеца. Пристига рано, тръгва си късно и понякога остава по няколко дни в болницата.

Снимките на Ли бяха предадени по-нататък по масата. Съветникът по националната сигурност Хейк се хвана за думите на Фридман:

— Откъде знаете, че прекарва нощта вътре? Не е ли възможно да сте го изпуснали, когато си е тръгвал?

— Възможно е, но — Фридман извади още няколко фотографии — също така знаем къде са настанени той и другите севернокорейски учени. — Шефът на МОСАД предаде фотографиите на Хейк.