Винс Флин - Орион

Райли бе развълнувана.

— Второто повече ми харесва. Звучи ми много престижно.

— А аз не знам дали и двете ми харесват — изкриви лице Рап.

— Защо?

— Не знам, скъпа. Не знам дали ще мога да работя в проклетия дворец на главоблъсканиците.

— Какво имаш предвид?

— Не съм свикнал да си клатя краката осем часа на ден, да спазвам работно време и както много добре знаеш, изпълнението на заповеди не е сред силните ми страни.

— Да, но какво друго би могъл да правиш?

Загледан в огъня, Рап отвърна:

— Не знам. Ще си стоя вкъщи, ще гледам наследниците.

— О, не, няма — поклати глава Райли. — Последното нещо, което искам, е съпруг-бавачка. Та ти ще откачиш, Мичъл. Необходимо ти е ново предизвикателство. Не ме разбирай погрешно. Мисля, че от теб ще излезе чудесен баща, но не и майка.

— Да, знам, но… — Рап замълча и отпи от бирата.

— Но?

— Не мисля, че съм от този тип хора, които лесно ще се примирят да играят игричките в Ленгли.

Райли докосна ръката му.

— Ако питаш мен, трябва поне да пробваш.

— Така ли мислиш?

— Да. И не забравяй, че ако стане напечено, директорът е на твоя страна.

— Хм.

— Какво?

— Просто не очаквах, че ще ме посъветваш да приема работата.

— Всички трябва да вършим нещо, скъпи. Ти беше много добър в занаята, който практикуваше през последните десет години. — Анна докосна лицето му. — Сама се уверих в това. Ти спаси живота ми. — На устните й изгря топла усмивка, тя се наведе и го целуна. — А сега, когато съм влюбена в теб, ти ще трябва да се оттеглиш от фронтовата линия и да се преквалифицираш в бюрократ. Преходът може да ти се стори малко труден, но ти знаеш достатъчно много за Близкия изток, за да се оправиш.

— И не те притеснява фактът, че ще трябва да разправяш на всичките си близки и познати, че работя в ЦРУ?

— Шегуваш ли се? — Райли се усмихна широко. — Приятелките ми вече са си загубили ума по теб. А като разберат, че си шпионин, направо ще полудеят от радост.

Тя се засмя дяволито.

— Не, сериозно говоря. Няма ли да се отрази върху отношението на колегите ти към теб? Нали знаеш… „да спиш с врага“?

— Не. — Тя поклати глава и след като поразмисли, добави: — А ако се отрази, знам какво да правя.

Рап умислено кимна.

— Е, сега се чувствам по-добре.

— Хубаво. За какво друго си говорихте с нея?

Рап си припомни как Кенеди го помоли да поеме Екип „Орион“, но това беше табу. Никога не й беше споменавал за „Орион“, и сега нямаше да го стори.

— За нищо важно. Само за заплатата и някои административни въпроси.

Райли го изгледа недоверчиво.

— И за какво още?

— Нищо, за което да мога да ти кажа.

— Мичъл!

— Анна, ще трябва да свикнеш. Ако започна тази работа, почти всичко, до което ще се докосвам, ще бъде засекретено. Като се прибера у дома, няма да мога да говоря за това с теб.

— На теб целият ти живот е засекретен.

— Скъпа, трябва още сега да се изясним. Ако не можеш да свикнеш с мисълта, че няма да мога да говоря за деветдесет процента от професионалните си занимания, тогава още сега ще се обадя на Айрини и ще й кажа, че се отказвам от работата. — Рап я погледна съсредоточено, за да разбере тя, че е напълно сериозен, и ако се наложи, ще постъпи точно така.

— Ще свикна, ще свикна. Не се притеснявай.

— Добре. — Рап се наведе и я целуна. Устните й имаха толкова приятен вкус! Той беше лудо влюбен в нея. Знаеше, че емоциите се отразяват на реалната му преценка, но беше безсилен. Нямаше връщане назад. Докосна ухото й. — Ще се качим ли горе?

Тя отвърна с тих стон.

Овалният кабинет, вторник сутринта

— За какво е тази среща, дяволите да го вземат?

Президентът Хейс наведе глава и погледна над очилата си тримата, застанали пред бюрото му. Той все още си пиеше сутрешното кафе и четеше работната си програма за деня, когато те се появиха, тръпнещи в очакване. После му пъхнаха нещо в ръката, което беше, най-малкото, странно.

Валъри Джоунс, началникът на кабинета на президента, започна първа:

— Чух го само преди пет минути. — Джоунс се обърна към Майкъл Хейк, съветника по националната сигурност на президента, и към Айрини Кенеди.

Кенеди продължи:

— Обадиха ми се по телефона рано тази сутрин. Той беше много сериозен, но пък винаги си е такъв.

Хейс се наведе напред и потърка замислено брадичката си. Цялата тази работа беше много странна. Подобно нещо му се случваше за първи път в президентската му кариера. Той вдигна поглед към Кенеди: