Винс Флин - Орион

За две десетилетия Фридман се превърна в легенда. Имаше невероятен талант да се измъква от безизходни ситуации. Дали беше въпрос на късмет, или на прозорлив ум, никой не знаеше, но Бен Фридман се издигна до самия връх на организацията, която мнозина смятаха за най-ефективната разузнавателна служба в света. Той беше човек, когото уважаваха и от когото се страхуваха. Беше главен директор на МОСАД и рядко минаваше месец, без да изпрати някого на оня свят.

Фридман отпи от полската водка, която си бе сипал, и стрелна с очи госта си. Реши да продължи. Наклони леко глава и запита:

— Какво те притеснява, приятелю?

— Много неща, но едно най-вече.

— Доктор Кенеди ли?

— Ммм… и да, и не. Тя е проблем, но в момента има нещо друго, което не търпи отлагане.

На устните на Фридман се появи тънка крива усмивка.

— Господин Рап? — Поклати глава и добави: — Казах ти изобщо да не го забъркваш в твоите игри. Той е много, много опасен човек.

— Да, прав беше, но станалото — станало. Не можем да върнем събитията назад.

Кларк се поколеба за миг, сякаш се мъчеше да прогони неприятен спомен. Фридман наистина го беше посъветвал да избягва по всякакъв начин Мич Рап. Беше много ясен по този въпрос, като категорично го предупреди, че четирите континента са покрити с трупове на хора, спречкали се с най-добрия професионален убиец на Америка. Тогава Кларк си помисли, че Фридман постъпва така, защото изпитва уважение към Рап или между двамата съществува някаква връзка, изградена, докато са се борили срещу общия враг. На тази мисъл се уповаваше сенаторът, когато беше достатъчно глупав да се довери на Питър Камерън.

Само при мисълта за Камерън лицето му се изкриви в гримаса. Лично го беше наел. В качеството си на председател на Сенатската комисия по разузнаването Кларк имаше възможност да стигне почти до всичко и до всеки, когото пожелаеше. Беше избрал Питър Камерън след няколко години внимателно изучаване на всеки ход на този човек. Камерън беше ветеран от Службата за сигурност на ЦРУ — личното Гестапо на Управлението. Една от задачите на шефа на Службата за сигурност беше да шпионира шпионите, да следи следящите.

Камерън знаеше неща, за които сенаторът беше готов на драго сърце да го възнагради богато. След повече от две десетилетия на мижави заплати Камерън, без да се колебае, прегърна шанса си да стане добре платен наемник на сенатора. Идеята да убият Рап и да го оставят в Германия, като изложат трупа му на показ, беше на Камерън.

Въпреки че успя да потисне силния си гняв, Кларк трябваше да бъде честен пред самия себе си. Планът беше дързък. Сенаторът плътно проследи Рап и Кенеди и прехвана заповедите. Камерън използва връзките си в Управлението, като плати добре на определени хора. Кларк беше убеден в това, тъй като той беше този, който даваше куфарчетата с пари. Ако планът беше успял, председателят Ханк Кларк щеше да унищожи президента Хейс и да нарани смъртно Демократическата партия, която щеше да бъде обезсилена и да загуби поне следващите две изборни кампании. Това щеше да позволи на сенатора буквално да посочи с пръст следващия директор на ЦРУ. Директор, който щеше с готовност да отвори пред него ковчежето със съкровища, известно в близкото минало като „Ешелон“. Но по-важното беше, че цялата афера щеше да позволи на Кларк да издигне кандидатурата си за президент на Съединените щати. Щеше да вземе пари от Елис и неговите бизнеспартньори от Силициевата долина. Слушанията на сенатската комисия, предавани по телевизията, щяха да му дадат допълнителна преднина и да издигнат авторитета му, а неговата партия щеше да му бъде задължена до гроб, че е поставил демократите на колене. Всичко беше идеално разчетено. Стигнаха толкова близо до реализирането на плана си! Само ако Питър Камерън беше успял…

Кларк не се вслуша в думите на Фридман и плати за това. Когато операцията в Германия се провали, Камерън увери Кларк, че сам ще се оправи с най-добрия ликвидатор на ЦРУ. Сенаторът му даде още един шанс. Камерън оплеска и него. Представящи се за агенти на ФБР, Камерън и неговите биячи доведоха Анна Райли в къщата на Рап. За пореден път Камерън подцени противника си и преди да се е съмнало, от ръцете на Рап умряха още няколко души.

Тогава сенаторът реши рязко да съкрати загубите. С кратко кодирано писмо по електронната поща до Фридман Кларк уреди Питър Камерън да се срещне със Създателя. Двайсет и четири часа по-късно Камерън беше мъртъв, а Мич Рап удари на камък в търсенето на човека, организирал покушението срещу него в Германия.