Винс Флин - Орион

Ако Кларк си беше извлякъл някаква поука от последния месец, тя беше, че занапред трябва да бъде изключително предпазлив. Изкушението от безграничната власт го беше накарало да вземе някои грешни решения и той нямаше да позволи това да се случи отново. Ще вземе под внимание съветите на Бен Фридман — отсега нататък ще бъде по-внимателен.

Фридман се облегна в стола си и подкани приятеля си да си изплаче болката.

— С какво мога да ти помогна?

Кларк се поколеба, сетне отвърна:

— Жената, която изпрати да премахне Камерън…

Фридман вдигна вежди:

— Не съм ти казвал, че беше жена.

— ЦРУ я има на видеозапис.

— Като казваш ЦРУ, кого точно имаш предвид?

— Кенеди.

— Какво показва записът?

— Как идва и си отива.

Фридман забеляза, че Кларк е много притеснен от тази информация. Реши да се преструва, че видеокасетата няма голямо значение за него.

— Тя е професионалистка. Съмнявам се, че ще могат да открият нещо по този запис.

— А ако открият?

Фридман се престори, че взима насериозно думите на сенатора:

— Не се притеснявам. Дори и да имат късмет да се доберат до нея, няма да изкоп чат нищо.

При мисълта ЦРУ да намери жената сърцето на Кларк се сви. Той си наложи да диша дълбоко и да запази спокойствие.

— Аз обаче се притеснявам — произнесе. — Бих предпочел този потенциален проблем да изчезне. Да няма никакви улики. Последния път Рап стигна достатъчно близо до мен.

Фридман направи гримаса, сякаш се мъчеше да приеме някаква мисъл, която не му харесваше.

— Жената е много добра. От най-добрите ми хора е. Вложил съм години в обучението й.

— Петстотин хиляди.

На Фридман числото му хареса. Беше два пъти повече от това, което очакваше. Това бе другото нещо, което харесваше у Кларк и неговата каубойска нагласа. Когато станеше дума за пари, той не се пазареше. След като премисли предложението, Фридман кимна:

— Ще се погрижа за това, но ще трябва да почакаш, докато се върна. Задачата е твърде деликатна, за да се заема с нея оттук.

На Кларк сякаш му падна камък от плещите.

— Кога се връщаш?

— Утре по обед.

Сенаторът се усмихна:

— Бен, никога няма да мога да ти се отблагодаря за помощта ти. Наистина много съм ти благодарен. Трябваше да те послушам, когато ме предупреди да стоя настрани от Рап.

— Не се тревожи. — Фридман не обърна внимание на думите му. — Досега винаги си бил добър съюзник, а когато станеш президент — директорът на МОСАД вдигна чашата си, — ще бъдеш още по-добър съюзник.

Мериленд, понеделник сутринта

Звездите светеха ярко, огънят блещукаше. Анна му беше подарила за рождения ден преносим газов котлон и Рап добре използваше подаръка. Температурата беше около десет градуса и продължаваше да пада. Рап беше седнал на верандата на малката си къща с изглед към залива Чезапийк. Откъм океана подухваше ветрец, който отнасяше дима. Беше облечен топло, с джинси, износена ватирана блуза и старо кафяво яке. Беше се облегнал удобно в стола си, вдигнал крака върху табуретката, на трийсетина сантиметра от пламъците. Шърли лежеше до него. Единственото, което му трябваше, за да бъде идеална вечерта, беше Анна да си е вкъщи.

След десетина минути мечтата му се сбъдна. Шърли първа чу колата. Вдигна рязко глава, което накара Рап да застане нащрек. Той се заслуша внимателно, със затворени очи. Кучето скочи от верандата и заобиколи къщата. Рап продължи да се вслушва, но в същото време лявата му ръка се плъзна под якето и докосна хладната стомана на деветмилиметровата „Берета“. Суровата действителност беше, че много хора искаха да го убият. През първите десет години от кариерата си в този бранш той винаги знаеше, че когато се прибере у дома, може да свали гарда. Работата му го изискваше. Седмиците и месеците, които прекарваше зад граница, мисиите, които изпълняваше, го изстискваха като парцал. Само обемът информация, която трябваше да запамети за една-единствена мисия, беше чудовищен: карти, кодове, особености на обекта за ликвидация, местните власти, политическите организации и съперничещите им терористични групи. Всичко това трябваше да бъде запомнено в детайли, и то преди да бъде прехвърлен на даденото място.

А веднъж щом стъпеше на територията на страната, ставаше още по-лошо. Без да позволява другите да го забележат, той трябваше да бъде свръхпредпазлив за всичко. Представете си как се разхожда сред море от хора в оживената сирийска столица Дамаск. Не само че трябваше да следи онези, които му беше наредено да убие, но и трябваше непрекъснато да се оглежда, за да е сигурен, че никой не следи самия него. Задачата не беше никак лесна в тази част от света, в която над деветдесет процента от мъжете бяха покрити от главата до петите с традиционните мюсюлмански дрехи. Ако откриеха истинската му самоличност, щяха да го пребият до смърт с камъни без съд и присъда. И така щеше да се отърве най-леко. Ако го заловеше полицията или чуждестранната разузнавателна служба, щяха да го подложат на нечовешки изтезания. Рап прогони кошмарните мисли от главата си.