Винс Флин - Орион

— Генерале?

Флъд вдигна глава.

— Не ми е приятно да го казвам, господин президент, но трябва да унищожим завода, а според мен ракетите „Томахоук“ няма да свършат работа. Ще трябва да задействаме самолети. Може да изгубим няколко души, но те със сигурност ще изгубят повече. Искам да кажа, че те съзнателно са скрили инсталацията в болница. Мислят си, че няма да атакуваме място с много хора. — Флъд от години предупреждаваше за проблема с разпространението на ядреното оръжие. Наведе се напред и се обърна към шефката на кабинета на президента. — Валъри, знам как работи мисълта ви. Смятате, че подобна акция ще предизвика политическа криза. Представяте си как репортерите се тълпят пред болницата, докато от руините вадят сгърчени детски телца. Е, нека ви нарисувам друга картина. Представете си как бойна група на американския флот начело със самолетоносач патрулира в Персийския залив. Сега мигнете с очи и вече ги няма. Над седем хиляди мъже и жени са се изпарили. Представете си някоя от ядрените бойни глави да се взриви над петролните полета на Саудитска Арабия. И си представете как световната икономика се срива, защото петролните полета са станали неизползваеми за следващите сто години заради радиоактивността. — Флъд си пое дъх и продължи: — И това е само началото. А сега си представете как Саддам изстрелва две от тези проклетии срещу Израел. Прави си сметката да ги заличи от картата като държава, преди те да са имали време да реагират. В този план има само един проблем. Израелците не са глупави. Те държат ядрените си оръжия разпръснати в охранявани и здрави подземни бункери. Някои от техните оръжия ще оцелеят и само един израелец да остане жив, няма да се поколебае да накара Саддам да си плати. Ще имаме пълномащабна ядрена война в Близкия изток. Първоначалните удари ще унищожат милиони. Господ знае колко още ще умрат по-късно. Регионът ще бъде отрязан, добивът и производството на петрол ще спрат, а пред икономическата цунами, която ще ни връхлети, Голямата депресия ще изглежда като детска игра.

Президентът беше спрял да крачи. Бе съгласен с всяка дума на Флъд. По гърба му полазиха студени тръпки. Накрая се обърна към Кенеди:

— Айрини?

Кенеди също беше съгласна с казаното.

— Искат да се погрижим за проблема вместо тях.

— Имаш предвид Израел ли?

— Да. — Кенеди скръсти ръце. — Но не ме разбирайте погрешно. Ако ние не се намесим, те ще го направят.

— Мамка му! — Президентът се върна до стола си и седна. Чудеше се как да постъпи. Бомбардирането на болница, пълна с невинни граждани, не беше най-доброто решение, но пълното бездействие неминуемо водеше до един от ужасните сценарии, описани от генерал Флъд.

За първи път в президентската си кариера Хейс беше действително изплашен. Трябваше да се обади на израелския министър-председател, но това можеше да почака ден-два. Списъкът на хората вътре в страната, на които трябваше да каже за срещата, беше дълъг. Но поради необходимостта всичко да се запази в тайна и те щяха да почакат до последния момент. Най-добре сега беше да разпредели задачите и да действа. Той вдигна глава.

— Айрини, искам да закараш Фридман в Ленгли и лично да го разпиташ. Извлечи колкото можеш повече информация от него и после колкото може по-тихо и безшумно гледай да я потвърдиш. Но преди да наредиш на хората ти да се заемат с това, искам да ми се обадиш и да ми кажеш какво си научила. Генерале, подберете най-добрите си хора, натоварете ги със задачата и ми дайте варианти за военна операция. Искам да съм готов да действам светкавично, ако се наложи.

— Господин президент — намеси се Валъри Джоунс. — Нека намалим малко темпото. Не мислите ли, че първо трябва да опитаме с дипломатическите варианти? Напоследък имаме голям напредък със севернокорейците. Може би ще успеем да ги натиснем да върнат хората си обратно. Искам да кажа, дяволите да го вземат, приготвили сме за тях доста пари и можем да ги задържим, ако не ни послушат.

— Няма да се обаждаме на Северна Корея, няма да се обаждаме на Саддам, нито на йорданците или саудитците. И определено няма да се обаждаме на ООН. Ако Саддам само заподозре, че сме по петите му, всичко ще отиде по дяволите. Ще премести бомбите и ние отново ще се върнем на нулата. — Президентът поклати глава. — Не. Достатъчно шансове му дадохме. Каза му се да спре да се занимава с оръжия за масово унищожение, а той всеки път пренебрегваше решенията на международната общност. Този път няма да има предупреждение. Тези бомби трябва да бъдат премахнати.