Винс Флин - Орион

Мериленд, вторник сутринта

Конгресменът Албърт Ръдин мина през мъжката съблекалня на Конгресния клуб с бяла хавлия, преметната на врата, и джапанки на краката. Тук банските бяха забранени. Хавлията беше само за бърсане. Шейсет и осем годишният политик от Станфорд, Кънектикът, не се срамуваше да се разхожда из съблекалнята гол, макар времето да си беше казало думата и гледката да не беше от приятните.

Обикновено Ръдин се занимаваше с фитнес в спортната зала в сградата на Конгреса, но днес искаше да поговори с един от колегите си от Сената, и то насаме. Ето защо беше настоял да се срещне с приятеля си в сауната на голфклуба. От ноември до март сауната беше празна, а точно това бе необходимо на Ръдин. Развитието на последните събития в живота му го беше накарало да преразгледа контактите си и да определи наново кой му е съюзник и кой не е. Ръдин отвори вратата на сауната и остави парата да излезе навън. Искаше помещението да е проветрено, за да не може някой да се прокрадне незабелязано до тях.

Доволен, че е сам, той влезе вътре и метна хавлията на пейката. Започна усилено да масажира отпуснатата си кожа. Конгресменът Албърт Ръдин беше опърничав старец, преживял тежка година в политическата си кариера. Най-гадната от дълго време. И за нещастията му вина имаше центристки настроеният президент, обърнал гръб на собствената си партия! Албърт Ръдин беше предан войник на Демократическата партия вече повече от трийсет години и подобно отношение към него просто не беше честно. Единственото, което се опитваше да прави, беше да си върши работата.

Ръдин беше председател на Конгресната постоянна работна комисия по разузнаването. Това беше единствената награда за цялостната му трудна и упорита работа. Не беше кой знае какво и не се ползваше с голяма слава във Вашингтон. Повечето от срещите на комисията се провеждаха при закрити врата. Ако Ръдин беше алчен като другите, щеше да поиска място в Правната или финансовата комисия. Но не беше. Поиска да ръководи комисията по разузнаването. Единствената му амбиция бе да служи на партията си. Това беше целта на живота на Албърт Ръдин — да постигне закриването на ЦРУ и разпускането му. В неговите представи нямаше по-голямо прахосване на пари от федералния бюджет, отколкото черната дупка, известна като Ленгли.

Харчеха милиарди за разузнаване всяка година, а какво получаваше в замяна правителството? Нищо. Прословутото ЦРУ не успя да предскаже две от най-важните събития през последните двайсет години: разпадането на Съветския съюз и нахлуването на Ирак в Кувейт. Понякога Ръдин имаше чувството, че ще откачи. Всичко беше очебийно. ЦРУ им беше давало години наред силно преувеличени доклади за съветската икономика и за военната им мощ и според Ръдин за това имаше само една причина. ЦРУ и Пентагонът заговорничеха срещу собственото си правителство. Не искаха да им съкратят бюджетите. Ето защо доста преувеличаваха силата и мощта на Империята на злото.

Ръдин избърса потта от лицето си и се изкашля. Обърна глава настрани и се изплю. „Рейгън е виновен за всички провали“, каза си за пореден път. Ако съществуваше някаква персонификация на дявола, за него това беше Роналд Рейгън. Ръдин беше убеден, че бившият президент е заговорничил с ЦРУ и Обединеното командване да надуват цифрите за Съветския съюз, за да получат желаните увеличения на бюджетите. След Рейгън беше наследникът му Буш, бивш директор на ЦРУ, който навремето беше подпомагал Саддам Хюсеин. От доверен съюзник маниакалният диктатор за миг се превърна във враг номер едно. Това беше още един пример колко двулично и некомпетентно е ЦРУ.

Ръдин беше прав. Знаеше го до мозъка на костите. Другите грешаха. Дори членовете на неговата партия му бяха обърнали гръб заради проклетия Томас Стансфийлд и президента Хейс. Поне Стансфийлд вече беше мъртъв. Но това не решаваше проблемите. Сега имаше насреща си Кенеди. Трябваше да измисли начин да я спре. Не можеше да позволи тя да оглави Управлението. Трябваше му директор, на когото да има доверие. Директор, който да сътрудничи на неговата комисия, когато организира слушанията. Трябваше му човек, който да почисти къщата.

Кенеди не беше такъв човек. Но ръцете му бяха вързани. Само преди няколко седмици беше преглътнал най-тежката обида от президента Хейс. Останалите от ръководството на партията също присъстваха. За Ръдин всичко това беше нечестно и незаконно. Единственото, към което се стремеше, беше да възпре Томас Стансфийлд да предаде управлението на ЦРУ на Айрини Кенеди. Така един лъжец щеше да бъде заместен с друг, а Ръдин вече беше лъган достатъчно. Томас Стансфийлд беше приживе може би най-умелият лъжец, който беше виждал Вашингтон. Беше лъгал комисията на Ръдин през по-голямата част от двете десетилетия на поста си и Ръдин благодареше на Бог всяка сутрин, че го е отървал от Стансфийлд.