Винс Флин - Самотният играч

Коулман се замисли.

Вярно е, че беше подозрително как толкова бързо се е осведомил Мидълтън. Почувства нещо да го стяга в гърдите. Ако тази работа беше свързана с Държавния департамент, нещата щяха да загрубеят. Много.

— Мисля, че трябва да говорим с Айрини незабавно. — После добави: — Според мен не е добра идея да й се обаждаме по телефона.

Сенатор Кларк беше събрал всичките си играчи. Намираха се в една от звуконепроницаемите зали на Сенатската комисия по разузнаването, разположени в Харт Билдинг. Кларк седеше на челно място на дългата черна маса с чаша уиски в ръката. Оставаха няколко минути до пет следобед. Обикновено чакаше да стане доста по-късно, за да си сипе алкохол, но днес беше направил изключение. Опитваше са да ги накара да се отпуснат, особено конгресмен Ръдин. Той седеше отляво на Кларк и както винаги, бе в свадливо настроение. До него се бе разположил Мидълтън, а срещу тях двамата, от другата страна на масата — техният почетен гост Джонатан Браун, заместник-директорът на Централното разузнавателно управление.

Конгресмен Ръдин беше настоявал да се направи нещо. Безочливите лъжи на Кенеди пред неговата комисия не биваше да останат безнаказани. Кларк, който обичаше да играе човека, винаги разрешаващ проблемите, им предложи да се съберат на много дискретна среща. На Ръдин идеята му хареса. В състоянието, в което се намираше, всичко, различно от бездействието, му се струваше уместно. Кларк беше провел телефонните разговори с тях лично. Първо се обади на ЗДЦР Браун и го попита дали има възможност да дойде в Капитолия на неофициално посещение. „Неофициално“ означаваше „без да се записва разговорът“. Браун, винаги готов да угоди на председателя на Сенатската комисия по разузнаването, охотно се съгласи да присъства на срещата. Той пристигна с немаркирана кола и влезе в сградата през подземния гараж. Държавният секретар Мидълтън беше направил същото. Не беше подходящо да парадира из града в бронираната си лимузина, затова дойде със скромен служебен седан с тъмни стъкла.

Сенатор Кларк се облегна в стола си и кръстоса дългите си крака. Погледна към човека номер две в ЦРУ и каза:

— Джонатан, колегата ми от Конгреса е малко загрижен за това — кой води шоуто при вас.

— Не малко, а много съм загрижен — обади се Ръдин. — Направо съм бесен. Толкова съм бесен, че мисля да обявя официално слушане пред комисията.

Кларк се протегна и побутна костеливата ръка на Ръдин. „Не още, приятелю — каза си той. — Ще ти кажа, когато му дойде времето.“

— Нека опитаме да се държим цивилизовано. Не мисля, че в основата на проблема стои Джонатан.

— Ами ще ви кажа къде е проблемът. В онази кучка Айрини Кенеди.

Мидълтън се навъси.

— Не мисля, че трябва да прибягваме до подобен език.

Ръдин, когото никога не го беше грижа за официалните ритуали и благоприличие, реагира остро на забележката му:

— Я слез на земята, Чарлз! Не е време сега да се тревожиш за етикета. Нещата са сериозни. Мисля, че ЦРУ е убило граф Хагенмилер и че онази кучка Айрини Кенеди излъга за това тази сутрин пред комисията ми.

Лицето на Джонатан Браун беше бледо като на смъртник, а Мидълтън цупеше устни и клатеше глава от отвращение. Кларк седеше удобно и се наслаждаваше на гледката. Браун заговори пръв.

— Мога да ви уверя, че ЦРУ не е предприемало подобни действия. — Гласът му трепереше.

— Можете ли? — Гласът на Ръдин беше изпълнен със съмнение. — Сигурно няма да ви хареса, господин Браун, но мисля, че си нямате и най-беглата представа какво върши Томас Стансфийлд и какво не. Той ръководи службата като диктатор.

Браун зае отбранителна позиция:

— Според мен директорът Стансфийлд е честен и искрен човек.

— Защото не сте се ровили около него!

— Чуйте. — Браун вдигна ръце, искаше да накара Ръдин да спре. — Ако имате доказателства за подобна незаконна дейност, извършена от директора Стансфийлд или от доктор Кенеди, дайте ми ги и аз ще се погрижа да има обяснения.

— Да ви ги дам! Да не мислите, че съм идиот? Ако имах доказателства, щях да извикам задниците пред моята комисия и да насъскам Министерството на правосъдието срещу тях.

Кларк виждаше, че Браун ще избухне всеки момент. Като бивш федерален съдия той не беше свикнал така да разговарят с него. Отново сграбчи Ръдин за ръката.

— Успокой се, Албърт.

— Да, ако обичаш — обади се Мидълтън. — Поведението ти е обезпокояващо.

— О, не ми пробутвай тези лайна, Чарлз. — Ръдин се извъртя и застана лице в лице с държавния секретар. — Ти си като всички нас. Само защото вече не си в Капитолия, не означава, че си нещо повече от нас.