Винс Флин - Самотният играч

Остана прав.

— Какво има, Питър?

— Нищо, с което да не можем да се справим — отвърна Камерън не много уверено.

Сенаторът внимателно го изгледа.

— Подробности, ако обичаш.

— Тази сутрин по телефона ми се обади Мич Рап.

Кларк се ококори.

— Сериозно ли?

— Да, но не искам да ви тревожа прекалено много. Името ми не му е известно.

Кларк не знаеше дали да вярва на Камерън.

— Как те е открил?

— Вийом ме е издал. — Камерън пропусна да каже на Кларк, че това беше само негова догадка.

Сенаторът си пое дълбоко дъх и се втренчи в бялата стена.

— Май каза, че Вийом няма да е проблем, щом едрият му приятел си отиде.

— Няма да бъде. — Камерън излъга и отново пропусна да спомене за разговора си с Вийом по-рано през деня.

— Е, мисля, че като е дал на Рап номера ти, ни е създал проблем.

— Не е точно така. — Камерън извади телефона. — Няма как да ме открият чрез него. Купих го под фалшиво име и платих с кредитна карта, която не може да ги доведе до мен. Вийом не знае истинското ми име. Нищо не знае за мен.

Кларк се постара да запази самообладание. Никоя от новините не беше добра.

— Не се ли чувстваш поне малко уплашен от Рап?

— Не — излъга Камерън. — Мога да се оправя с него.

— Не съм сигурен. — Сенаторът извърна поглед и добави полугласно: — Може би трябва да накарам някой друг да се погрижи за него.

— Не, мога да се оправя.

— Сигурен ли си? — Сенаторът го изгледа.

— Да.

— Как вървят нещата с момичето?

— Имаме цялата информация, която искахте.

— Добре. — Кларк седна на малката маса. Камерън го последва. — Вземете момичето. И то тихо! Рап появи ли се в къщата си вече?

— Не и мисля, че няма да отиде там, докато не се опита да уреди този въпрос.

Кларк поседя мълчаливо известно време, мислеше как да продължат. Сетне се зае да излага плана си. Неговото внимание към детайлите беше изумително. Дотам, че Камерън почувства необходимост да си води записки, но знаеше, че не бива. След десет минути, в които Кларк говори, а Камерън слуша, срещата приключи.

След като изпрати помощника си с много точни инструкции, Кларк остана в малката зала сам няколко минути. Трябваше да си събере мислите, преди да се върне на другата среща. Докато седеше така, се сети, че е забравил нещо. Това щеше да е краят на неговите отношения с Камерън. Без значение дали той щеше да успее с Рап, или не, беше се превърнал в много слабо място.

Кларк беше получил потвърждение от човек на име Полковника, че е приел договора за Камерън и вече пътува за Вашингтон. Когато се прибере у дома, ще трябва да накара Полковника да почака, докато не се разреши въпросът с репортерката. Изключено беше да позволи на Рап да се докопа до Камерън.

Анна Райли беше уморена. Току-що беше свършила с последната новинарска емисия и се приготвяше да се прибира вкъщи. Дъждът накрая беше спрял. При първите две включвания беше стояла с чадър пред северната стена на Белия дом. Ужасното време се отразяваше на настроението на хората, включително и на нейното. Седмицата се точеше мудно, днес беше едва сряда. Искаше само да се прибере вкъщи, да се сгуши в леглото и да заспи. Хубаво щеше да е, ако Мич се беше върнал, но се съмняваше, че ще има този късмет.

Беше казала на Лиз за разговора си с Мич. Тепърва трябваше да й съобщи за кого работи той и с какво се занимава. Лиз наистина беше добра приятелка и не беше настоявала много. Макар Лиз О’Рурк да изглеждаше успокоена от новината, че Мич е говорил с нея, същото не можеше да се каже за съпруга на Лиз. На Майкъл изобщо не му харесваха събитията от последната седмица и Анна все още се притесняваше, че той може да използва връзките си и да започне да рови.

Докато вървеше към северозападния портал, тя реши да преспи тази вечер в апартамента. Достатъчно беше тормозила Лиз и Майкъл О’Рурк. Те не заслужаваха подобен стрес в живота си — чакаха първото си дете все пак! Мич се беше обадил и я бе уверил, че всичко е наред. Щом той не беше притеснен, тя можеше да се отпусне малко.

Когато приближи първия портал, Райли сложи идентификационната си карта пред сензора и бравата се отключи автоматично. Тя си отвори и помаха за довиждане на униформените служители от Тайните служби, докато минаваше покрай къщичката на охраната. Повтори процедурата на следващия портал и излезе на тротоара на Пенсилвания Авеню. Пое на запад, като си представяше как си взима хубава гореща вана. После може да се обади на родителите си в Чикаго, за да ги пита как са.