Винс Флин - Мръсни афери

Тази част от плана му беше сравнително лесна. Западният бряг гъмжеше от търговци на оръжие и срещу достатъчно пари в брой можеше да се намери почти всичко. Дейвид никога не купуваше прекалено големи или екзотични неща. Предпочиташе да взима от руснаците. Те бяха алчни и все още можеха да си държат езика зад зъбите.

Вкарването на оръжията в Съединените щати беше минало малко по-трудно. Търговците, занимаващи се с внос-износ, бяха известни по целия свят с това, че не задават много въпроси. Дейвид беше натоварил на кораб един контейнер с килими до склад във Филаделфия. Стоката прибра през януари. Сред килимите, разглобени на части, бяха скрити два пистолета и руска снайперова пушка със заглушител ВАЛ. Оръжието стреляше с деветмилиметрови тежки куршуми с дозвукова скорост, които можеха да пробият стандартна бронежилетка от разстояние четиристотин метра. Според информацията, с която разполагаше Дейвид, неговата цел нямаше да носи на себе си такива тежки и неудобни неща. Мишената му имаше причина да празнува довечера и нямаше да си слага бронежилетка, за да вечеря в любимия си ресторант.

Когато пресече Шейсет и пета улица, Дейвид погледна надясно.

Половин пресечка по-нататък се намираше сграда с решетки и стоманени мрежи на всички прозорци. На тротоара отпред имаше синьо-бяла караулка, в която можеше да се побере само един човек. Полицаите дежуреха непрекъснато, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Дейвид обаче знаеше, че подобни мерки са предназначени да пазят от досадници и демонстранти. Истинската охрана се намираше в сградата.

Бяха го канили вътре като гост по най-различни поводи. Къщата принадлежеше на Мисията на постоянния наблюдател на Палестина в Организацията на обединените нации. Палестинският представител беше приятел на Дейвид или по-точно — негов бизнеспартньор. Посланик Хамед Али беше другар от детството на Ясер Арафат. Постът беше даден на Али като награда за неговата преданост и себеотдайност за Арафат. Той беше на седемдесет и пет години, пушеше без мярка и кашляше. Ясно беше, че не му остава още много да живее. Това помогна на Дейвид да успокои донякъде съвестта си. Както и фактът, че в младежките си години Али сам беше причинил доста смърт и разрушения.

Поради неспособността си да събира данъци и такси палестинската власт зависеше до голяма степен от чуждестранни помощи и пожертвования. Дейвид беше доказал голямото си значение, като лично връчи на посланик Али четвърт милион долара само за първите три месеца на годината. Али често се оплакваше на Дейвид, че да си посланик, е много скъпо занимание.

Дейвид отвори сметка за посланика в неговия любим ресторант — „Ла Гулю“. Един от най-изисканите нюйоркски ресторанти се намираше само на две пресечки от резиденцията на посланика. Дейвид бе узнал, че днес Али ще вечеря там. Беше говорил с него по-рано през деня. Поздрави го за обръщението му в ООН и му намекна, че трябва да го отпразнуват. Али се съгласи и го покани да вечерят заедно с неколцина негови приятели в „Ла Гулю“. Дейвид отклони поканата. Оправда се, че трябва да лети за Западния бряг.

Али беше заявил пред Общото събрание на ООН, че за да има траен и реален мир в Близкия изток, световната организация трябва да се намеси. Той осъди непредизвиканата с нищо атака на израелските агресори срещу палестинските граждани и настоя ООН да проведе пълно разследване. В отговор на израелските твърдения, че броят на жертвите е силно преувеличен, Али прочете списък на независими журналисти и сътрудници на благотворителни организации, които съобщаваха за над сто убити.

Веднага щом Али свърши, на трибуната се изправи израелският представител и увери събранието, че като суверенна държава Израел може и сам да проведе разследването. Той посъветва Али в бъдеще да разполагат фабриките си за производство на бомби в по-малко населени места, за да няма такива кръвопролития. Арабските делегации освиркаха тези думи.

Следващ се изказа френският представител Жусар, който призова за цивилизованост и благоприличие. Накрая той обеща, че истината рано или късно ще излезе наяве. Тъй като погледите на световната общност били отправени към Хеброн, Франция щяла да си сътрудничи с другите постоянни членове на Съвета за сигурност, за да се разбере какво в действителност се е случило. Когато Дейвид свършеше довечера, ООН щеше да е на крачка да се намеси много сериозно. А веднъж щом изпратеха международни мироопазващи сили, скоро щеше да се стигне и до образуването на палестинска държава.