Винс Флин - Мръсни афери

— Предпочитам да стоя прав, сър.

Хейс го изгледа озадачено.

— Гърбът ми, сър. Ако седна, няма да мога да стана после.

— А, разбирам. Както искаш… — Президентът се разположи пред камината. — В единайсет часа държавният секретар и главният прокурор ще дадат съвместна пресконференция, на която ще обявят за заведеното дело срещу помощник-държавния секретар Петри и посланик Кокс.

Рап беше изненадан. Очакваше президентът да протака няколко седмици, след което случаят да бъде потулен.

— Това е добра новина, сър.

— Предадоха ми, че господин Макмахън е арестувал посланик Кокс и е на път за Щатите.

Рап кимна.

— Точно така. На персонала на посолството беше обяснено, че посланикът трябва спешно да се прибере заради неприятности в семейството.

— Добре. Съветът за национална сигурност заседава в съседната зала. Ако още настояваш, уговорих да присъстваш на ареста на помощник-държавния секретар Петри.

— За нищо на света не бих го пропуснал.

Хейс поклати доволно глава и се обърна към директор Кенеди:

— А сега за проблема, с който нещата не са така розови… Какви ги вършат, по дяволите, в Израел?

— Работя по въпроса, сър. — Директорът на ЦРУ извади от куфарчето си една папка, отвори я и подаде на президента лист хартия. — Това е списъкът на терористите, убити при атаката.

Хейс си сложи очилата и се зачете.

— Мили Боже! Това сериозно ли е?

— Според мен да, но ЦБТ в момента проверява имената чрез други източници.

Президентът се изправи и с листа в ръка закрачи из кабинета.

— Какъв е броят на загиналите? — попита след малко.

— ЦБТ прави опити да установи и това; палестинците казват, че са над сто.

— Възможно ли е?

— Допускаме.

— Но те винаги надуват цифрите!

— Този път може и да казват истината.

Хейс продължи да изучава списъка.

— От тези сто души колко са били терористите?

— За момента смятаме, че цифрата е между двайсет и четирийсет, но това е само предположение.

— Ами историята за бомбената фабрика, която Израел пробутва?

— Не издържа на проверката. Имаме спътникови фотографии и прехванати радиосъобщения. Имало е първична експлозия, за която не успяхме да установим откъде е била предизвикана. Взривът е разрушил къщата, в която според нас се е провеждала срещата. Последвала е серия от други експлозии.

— Те от какво са били причинени?

— Изглежда, от изстреляни от хеликоптери ракети.

— Изглежда?

— Хората от Отдела за разчитане на снимки твърдят, че хеликоптери „Апачи“ са изстреляли ракети „Хелфайър“.

— Я чакай малко! Фридман ти каза, че хората му са разбрали за срещата и тогава е изпратил хеликоптери, които са изстреляли две ракети. Ракетите са предизвикали вторична експлозия, която е вдигнала във въздуха половината улица. Така ли е?

— Така ми каза, сър.

— А сега ти твърдиш, че е имало първична експлозия, която не сме могли да засечем, и че са последвали няколко експлозии, причинени от ракети „Хелфайър“.

— Да.

— Колко ракети?

— Шестнайсет.

— Шестнайсет?

— Боя се, че да.

— Защо толкова много?

— Нямам представа.

— Попита ли го?

— Не, не съм, сър. Исках да го обсъдя първо с вас.

— Подай ми телефона — посочи Хейс защитения срещу подслушване телефон на бюрото си.

— Сър, бих искала да направя малко повече проучвания, преди да се опълча срещу него.

Хейс не беше склонен да прояви търпение.

— Палестинският представител в ООН ще се обърне към Асамблеята днес и ще поиска от световната организация да проведе разследване. Тази сутрин ми се обади саудитският посланик, за да протестира против клането на стотици невинни граждани. — Хейс стисна юмруци. — Тази работа няма да им се размине просто така. Мога да накарам нашия представител да забави гласуването в Съвета за сигурност до края на седмицата, но няма да можем вечно да отлагаме. Трябват ми истински отговори и трябва да знам какво са намислили израелците. Трябва да съм наясно и какво знаят съюзниците ни. Ако от Тел Авив ни лъжат, много вероятно е да го разберем не само ние.

— Още сега ще се заема, сър.

— А Фридман — процеди президентът — или да играе по правилата, или ще прекратим споразумението и ще му помахаме за сбогом.

Кенеди кимна и си напомни, че сега не е време да проявява несъгласие с президента.

Изобщо взаимоотношенията с Фридман криеха потенциална заплаха. Хейс можеше да се обади на израелския министър-председател и да поиска от него Фридман да бъде свален от поста главен директор на МОСАД, но дори и да представеше конкретни доказателства, искането му вероятно щеше да се отхвърли. Бен Фридман имаше досиета с компромати за всеки един политик в Израел. Тя подозираше, че ако го притиснат до стената, Фридман ще прибегне до тези досиета. Нямаше нещо, което той не беше готов да използва, ако то щеше да предпази или него, или страната му.