Винс Флин - Мръсни афери

— Ще разберем какво се е случило действително там, сър — отвърна Кенеди твърдо.

— Хубаво. — Президентът се обърна към Рап: — А от теб, Мич, искам лично да се поинтересуваш. Ти познаваш Фридман както никой друг в Ленгли. Искам да разбера защо ни лъже и искам да знам как предлагаш да постъпим с него.

— Да, сър. — Рап имаше някои идеи, но за да ги избистри, трябваше първо да направи известно проучване. Но и сега беше уверен в едно. Бен Фридман бе фанатично предан на страната си и без значение дали е притиснат, или не, никога нямаше да се предаде.

Съветът за национална сигурност е орган, съставен от хора, които контролират разузнавателния обмен между различните служби и отдели на изпълнителната власт и Белия дом. В рамките на този орган е и Групата за поддръжка на борбата с тероризма. Членовете на тази група отговаряха за всички проблеми на тероризма, като отвличането на семейство Андерсън от „Абу Саяф“ например.

Поради изтичането на информация от Държавния департамент по време на първата фаза на спасителната операция Групата за поддръжка на борбата с тероризма беше държана в неведение за втората, успешната акция. Нарушението на стандартните процедури не убягна на никого. В град, в който да разполагаш с информация, е белег на власт, обидените не бяха малко. Нарочно бяха пуснати слухове, че в основата на тези властови маневри стои не друг, а самият Мич Рап.

Споменатите слухове и мрачната му репутация бяха причината да го посрещнат хладно, когато влезе на заседанието на Съвета за национална сигурност в конферентната зала на четвъртия етаж на Старата сграда. Участниците, близо петнайсетима, като един се вторачиха в неканения посетител. Министерството на отбраната, ФБР, ЦРУ, Министерството на външните работи и Министерството на вътрешната сигурност — всички тези ведомства бяха представени в Съвета. Хората, които ги оглавяваха, носеха огромна отговорност, работеха неуморно, а общественото мнение рядко беше благосклонно към тях. От всички присъстващи обаче само Джейк Търбс познаваше Рап лично.

Разбира се, всички бяха чували за него. Някои го уважаваха, някои го мразеха — най-вече защото заради него трябваше да търпят унижения. Но всички без изключение се бояха от него. И ето сега пред тях застана хладнокръвен убиец, който решаваше проблемите на националната сигурност по един твърде категоричен начин.

Този мъж обикновено идваше на срещите без предупреждение. Президентът винаги се вслушваше в мнението му, изпитваше уважение към него и го възхваляваше. Всички се страхуваха от него, защото не се съмняваха, че за един миг може да сложи край на кариерата на който и да е от тях, стига само да поиска.

Рап остана прав. Искаше да вижда помощник-държавния секретар Аманда Петри. Само двама души освен него знаеха какво ще се случи — Джейк Търбс от ЦРУ и Дон Кийн от ФБР. Рап избягваше зрителни контакти с тях, но погледна към Пати Хейдли, съветник по националната сигурност. Кимна й да продължат.

Тя се усмихна сконфузено:

— Е, вие сте точно този, който ни трябваше. — Думите й предизвикаха стеснителен смях сред присъстващите.

Рап също се усмихна. Нямаше нищо против Хейдли.

— Давай нататък.

— Всички тук се питахме защо ни държаха на тъмно за последната операция.

— Беше взето решение за нея да знаят колкото се може по-малко хора.

— Защо? — попита Хейдли.

— Нека кажем, че е, защото първият ни опит не беше блестящ.

След дълго мълчание се намеси Стив Гордън, координаторът по борбата с тероризма в Държавния департамент. Гордостта му беше доста засегната и той реши, че ще говори от името на цялата група:

— Изобщо не съм съгласен, че хората в тази зала носят вина за провала на първата спасителна акция.

— Сериозно ли? — изви вежди Рап.

Гордън се стресна.

— Дааа — измънка.

— Аз на ваше място не бих бил толкова сигурен. — Рап се облегна на стената и скръсти ръце пред гърдите си. Под лявата мишница държеше червена папка. — Други въпроси? — Този път той погледна право в очите Аманда Петри. Познаваше хората от нейната порода. Чувството й за собствена правота никога нямаше да й позволи да остави нападките му без отговор.

Петри вдигна очи. Едва прикриваше недотам топлите си чувства към него. Сякаш беше забравила за пагубната си роля във фиаското от миналата седмица. Лъжовното усещане, че останалите са на нейна страна, й даваше увереност.

— Господин Рап, може и да не сте с много високо мнение за нас — каза тя, — но поне имайте малко уважение към факта, че обичаме родината си не по-малко от вас и че се трудим много и упорито на отговорните си постове.