Винс Флин - Мръсни афери

Сърцето на Коулман заби по-бързо, когато вертолетът започна да се снижава. Беше тренирал тези действия стотици пъти. Въпреки това беше виждал как опитни мъже загиват при спускане с въже.

В секундата, в която Коулман чу сигнала за тръгване от пилота, изхвърли края на дебелото въже навън и свали слушалките за вътрешна радиовръзка. После стисна въжето, оттласна се, придърпа го по-близо до гърдите си и отпусна хватката. Първите десетина метра падаше като камък, на последните три задейства специалното устройство и забави спускането.

Кубинките му нагазиха в потока и той се озова до коленете във вода. Отстрани се от въжето и „описа“ с цевта на заглушения MP 10 бреговете на потока. Очилата му за нощно виждане проникваха дълбоко в непрогледния мрак. В слушалката си чу как всеки от хората му се отзовава, след като докосне земята. Екипът бързо прекоси рекичката и се насочи към определеното място за сбор на източния бряг.

Хеликоптерът се завъртя на 180 градуса и след като въжетата бяха издърпани, се насочи обратно към океана. Обикновено въжетата се изхвърляха през борда, но при тази мисия нямаше време да ги събират и заравят. Трябваше да стигнат върха преди изгрев.

Проникването отне по-малко от десет секунди. Коулман и групата му незабавно поеха към целта си. Уикър поведе колоната, следван от Коулман, Хакет и Стробъл. До един бяха нащрек и за най-малкия знак, че не са сами. Първата им задача беше да изминат колкото може по-голямо разстояние от мястото на проникване.

Хеликоптерът на филипинската армия доближи острова от югозапад, докато изгряващото слънце хвърляше оранжев блясък над хоризонта. Рап седеше в задната част на машината „Бел UH 1 Хюи“ заедно с един полковник от Специалните сили от щаба на генерал Ризал. На Ризал не му хареса идеята да изпрати Рап в лагера на генерал Моро без придружител. Затова нареди с него да иде най-довереният му помощник, за да е сигурен, че на загадъчния американец няма да му се случи нищо.

Рап не гледаше с голям ентусиазъм на идеята някой непрекъснато да го наблюдава, но трябваше да признае, че ако нещата се объркат, щеше да е по-добре да има на разположение високопоставен филипински офицер от Специалните части. Ризал го беше уверил, че полковник Барбоза не е голям почитател на генерал Моро. Моро беше служил под командването на Барбоза и изпитваше подозрение към действията му. Доказателството, което Рап донесе със себе си, потвърди до голяма степен подозренията му.

За щастие полковник Барбоза не беше много приказлив. Рап пътуваше с него повече от два часа, но офицерът бе произнесъл само няколко думи. Качиха се на самолета на генерал Ризал в Манила малко преди четири сутринта и отлетяха за Суригао в централната част на Филипините. После се качиха на „Хюи“ за относително краткия полет до остров Динагат.

Рап проведе само два разговора по защитения си спътников телефон. И двата бяха с Айрини Кенеди. При единия потвърди, че Макмахън е готов да наблюдава посланик Кокс, а при втория — че екипът на Коулман е проникнал успешно. Дали бяха стигнали до уреченото място, или не още, той не знаеше. Мич можеше да се свърже директно с тях, но устоя на изкушението. Знаеше, че сами ще му се обадят и ще му съобщят каква е ситуацията, когато имат готовност. Планът беше Коулман да му звънне, щом заемат позиция.

Дейвид беше получил ясни инструкции. В шест вечерта, когато тесните улици на Йерусалим бяха задръстени от автомобили, той трябваше да мине през Църквата на всички народи на улица „Йерихон“ и да се отправи на север.

Рейнджроувърът спря пред църквата, Дейвид благодари на шофьора, слезе от джипа и пое към завоя. Беше ослепителен в тъмносиния си италиански костюм, бяла риза без вратовръзка и черни обувки. Слънчевите му очила бяха маркови, гъстата му черна коса беше пригладена назад.

Строгият външен вид на Дейвид несъмнено го открояваше сред тълпата, но сега, с двете куфарчета в ръце, застанал близо до джамията „Ал Акса“, той се набиваше в очи още повече.

Сложи куфарчетата на земята и бръкна в джоба за цигарите си. Запали си една и се опита да си придаде небрежен вид. Огледа се. Църквата срещу него беше любимо място за посещение на туристите християни. Църквата на всички народи, или Църквата на агонията, както беше известна отпреди, не беше най-подходящото място за начало на пътешествие като неговото.

Никой друг палестинец не би започнал важното си пътуване от такова знаменателно библейско място. Освен това, ако имаха и най-малкото подозрение, че се е срещал с шефа на МОСАД, хората му щяха да го подложат на неописуеми мъчения. Никога не биха склонили да играят такава сложна игра.