Винс Флин - Мръсни афери

Знаеше, че Бен Фридман е роден в Йерусалим през 1949 г., че е герой от Шестдневната война от 1967 г., че след войната е бил прехвърлен в АМАН, военното разузнаване на Израел, а по-късно е дошъл в МОСАД. В МОСАД той бързо бе станал един от най-ефективните кидони, или убийци. Неговата специалност бе издирването и ликвидирането на членовете на „Отряд 17“, елитната част на Ясер Арафат. Способността му неуморно да преследва хора по всички континенти бе направила от него един от най-страховитите воини за палестинците.

— Държах те под око от години — каза Фридман. — А от известно време чаках да дойде и този ден.

Дейвид се запита дали шефът на МОСАД е имал предвид срещата му с него, или възнамерява да го удуши с големите си ръце. Може би и двете. Не се съмняваше, че Бен Фридман е омесен от същото тесто като терористите, които управляваха народа му.

Имаше и много въпроси, които Дейвид би искал да зададе на ангела на смъртта, седнал срещу него. Имаше обаче и график, който да се спазва, цели, които да се постигнат, и държава, която да бъде създадена. А пък и мисълта, че човекът до него ще бъде поставен под огромен натиск през следващите две седмици, действаше утешително.

Затова Дейвид преглътна гордостта си и отвърна:

— И аз също чаках срещата с теб.

Фридман изсумтя, сякаш за да демонстрира, че не вярва много на събеседника си.

— Кажи ми, Джабрил, и ме извини, ако звуча мнително — такава ми е работата. За онази среща довечера — защо всичките тези хора ще рискуват да се съберат на едно място?

Дейвид се запита доколко е ефективно разузнаването на Фридман. Много вероятно беше той да има агенти, които да му дадат необходимата информация, за да сглоби мозайката. Сами по себе си късчетата информация не означаваха нищо, но заедно съставяха доста ясна картина.

— За тях не е нещо необичайно да се събират под един покрив — отвърна откровено.

Плешивият мъж обаче продължаваше да е скептик.

— Водачите на „Хамас“, шефът на Палестинското общо разузнаване и ръководството на „Отряд 17“… да не би да е обичайно, че всички те се събират, за да планират заговор за унищожаването на моя народ?

— Да.

— Трудно ми е да повярвам, че могат да се гледат спокойно един друг.

— Да кажем само, че са обединени от омразата си към вас… и жаждата за пари.

Сега нещата започнаха да се проясняват за шефа на МОСАД. Първоначално си мислеше, че Джабрил е поканен на срещата на терористите като финансов експерт, но сега разбра, че не е само това. Възможно беше благодарение на уменията си да набавя средства той сам да е свикал тази среща, за да раздаде парите.

— Ами ти? Кого мразиш ти?

— Старая се да не мразя. Влияе на взимането на решения — отвърна хладнокръвно Дейвид.

— Но може да бъде и много мотивиращо.

— Да, така е. Но вижте докъде ни доведе нас.

Фридман се облегна назад и отново сянка скри лицето му.

На Дейвид му се прииска да беше възможно ей сега, в момента, да го убие. Можеше да го направи. Можеше да прекара остатъка от дните си в израелски затвор — третиран като животно, — но самоубийството не влизаше в плановете му. Може би някой ден щеше да му се удаде възможност, но сега трябваше да сключи сделка с дявола. Фактът, че ще използва убиеца на палестинци за своите цели, го огорчаваше. Бен Фридман имаше много общо с хората, с които Дейвид щеше да се срещне довечера. Жалко, че не можеше да накара и него да присъства.

Едно черно дипломатическо куфарче беше извадено изпод масата, а след него и още едно. Фридман ги сложи пред Дейвид:

— Както поиска. — Отвори едното. — Всяко съдържа два килограма и половина пластичен експлозив С 4. Ти ги поиска и предполагам, си наясно за какво ще ги употребиш.

Снощи до късно се беше водил спор между израелските топексперти по антитероризъм и Спилман.

Въпросът, който вълнуваше всички, беше как агентът на Спилман ще извърши операцията. Дали ще използва куфарчетата за самоубийствен атентат, или ще ги остави, ще се отдалечи и ще ги взриви с дистанционно управление? Мненията бяха разделени поравно. Спилман настояваше, че е невъзможно Джабрил Хатаби да извърши самоубийство, а аналитиците държаха на своето, че плащат за палестинец камикадзе. Това разногласие накара Фридман да вземе някои предохранителни мерки.

Дейвид кимна и огледа куфарчетата. Бяха най-обикновени, черни, марка „Самсонайт“. Щеше да ги претегли, като се прибере в апартамента си. Съмняваше се, че израелците ще са сложили повече експлозив.