Винс Флин - Мръсни афери

От Белия дом не им помагаха, като ги притискаха. Ако не разберяха нещо повече до утре сутринта, Рап беше готов да излети за Франция. Имаше няколко идеи как да получи необходимата информация. Най-много залагаше на личността на асистента на принц Омар, женствения Девон льо Клер. Англичаните им бяха предоставили кратка биография на французина. Оказа се, че той е най-вероятният доверен човек, който би могъл да управлява тъмните дела на Омар. Мич беше готов да се обзаложи, че може да го накара да се разприказва за пет минути. В същото време беше наредил на Дюмонд да проучи по-подробно французина.

Зави наляво по Трийсет и седма улица, като на няколко пъти намали заради шляещите се наоколо студенти. После отново набра скорост и се изкачи по хълма. След по-малко от минута отново зави, този път на юг по Уискънсин Авеню, и паркира на първото свободно място. Когато излезе от колата, малко го заболя раненият крак. После набързо се огледа в радиус от триста и шейсет градуса.

Влезе в бара с вдигната догоре яка на сакото и с наведена глава. Опитваше се да изглежда колкото се може по-малко подозрително. Промъкна се през тълпата от младежи, които бяха запълнили цялото свободно пространство около бара. Дори във вторник вечер това заведение печелеше доста. С всяка следваща крачка той оглеждаше лицата на заобикалящите го и проверяваше за неприятни изненади. Отправи се към балкона, където винаги сядаха с Анна, и се заизкачва по стълбите.

Съпругата му търпеливо го чакаше, седнала в ъгъла с гръб към стената. Рап се засмя и по загорялото му лице се появиха едва забележими бръчици.

— Извинявай, че закъснях, скъпа.

Анна се усмихна и вдигна лице за целувка. Обикновено тя беше тази, която закъсняваше, и затова нямаше право да се оплаква.

Рап я целуна и свали якето си. При това внимаваше да не разтвори сакото повече от необходимото и видът на пистолета в раменния кобур да разтревожи някой от посетителите на заведението. Седна до нея, за да бъдат и двамата с гръб към стената. Взе дланта й в своята.

— Как мина денят ти? — попита.

Анна отпи от водата си и отговори:

— Доста нервно. Хората са се побъркали заради убийството на палестинския представител.

— Разкажи ми.

— Чух, че президентът побеснял, когато разбрал.

— Определено не се зарадва, но не мисля, че чак е побеснял.

Анна знаеше, че съпругът й вероятно казва истината, ала не е изключено и да я залъгва.

— Имате ли някаква представа кой може да го е сторил?

— Имаме някои улики…

— Но не можеш да говориш за тях.

Рап се усмихна и я целуна отново.

— Знаеш как е в тази игра.

— О, още не съм свършила с теб. — Усмихна се и го погледна със смарагдовозелените си очи. — Говори се, че Израел стои зад това.

Рап почувства как стомахът му се свива. Президентът не биваше да пуска такива слухове. На този етап всяко подозрение към Израел се основаваше единствено на предубежденията на Хейс и недоверието му към Бен Фридман. И малкото доказателства, с които разполагаха, сочеха другаде.

— Още не знаем почти нищо, но не мисля, че са го направили израелците.

Донесоха коктейла на Анна. Рап се изкушаваше да си поръча от същото, но каза, че иска бира.

Когато сервитьорката се отдалечи, Анна го попита:

— Защо да не е Израел?

Мич се намръщи.

— Хайде да сменим темата. Как е майка ти?

Анна отпи от коктейла.

— Никога не си ме питал за майка ми!

— Не е вярно. Как е тя?

— Добре е… а сега ми кажи защо мислиш, че не са израелците.

Рап се накани отново да издигне въображаемата стена между себе си и Анна, но си спомни докъде го отведе подобна тактика преди седмица. Тя в края на краищата му беше съпруга; ако не се впускаше в детайли, едва ли щеше да навреди много.

— Познавам доста израелци и макар понякога те да са много щури, не са чак толкова глупави. Освен ако има нещо, което не знаем за посланик Али, не виждам каква би била ползата на МОСАД да го премахне.

— Освен ако не са се почувствали толкова изолирани, че са решили да ударят.

Рап поклати глава.

— Не биха го сторили тук, на територията на Съединените щати.

— Ами ако са решили да си разчистят сметките с ООН?

— Защо тогава не са го убили, докато е бил на Западния бряг? Така нямаше да обидят и унижат най-добрия си съюзник.

— Може би не са могли да се докопат до него, докато е бил на Западния бряг?

Рап се засмя. Жена му очевидно не знаеше с какви възможности разполага МОСАД.

— Повярвай ми, МОСАД сигурно са могли да го убият поне десетина пъти миналата година.