Реймънд Фийст - Магьосник

— Да нападнем ли, ваше височество?

Луам поклати глава.

— Няма да взема участие в това вероломство.

Той огледа полето на битката. Елфите и джуджетата изтласкваха цураните към машината на прорива. Императорът и охраната му заобикаляха, отбягвайки битката, оставяйки хилядата души почетна гвардия между нападателите и себе си. Виждаха се бегачи, изчезващи през прага на разлома.

Арута приближи коня си до Луам и каза:

— Трябва да атакуваме. Скоро елфите и джуджетата ще бъдат надвити. От другата страна на този процеп има още десет хиляди цурани, само на крачка оттук. Ако изобщо се надяваш да прекратиш тази проклета война, трябва да пленим и задържим тази машина.

— Луам! — извика Пъг и подкара коня. — Трябва да направиш както казва Арута.

Съмнението продължаваше да гризе младия Наследник. Пъг извиси гласа си още повече.

— Разбери: през тези девет години се бихте само с малка част от мощта на Империята, само с онези войници, които принадлежаха към Военната партия. Досега имахте на своя страна много скрити съюзници, които осуетяваха решителното настъпление срещу Кралството. Но сега тази измяна е възпламенила единствения човек, който може да заповяда безпрекословното подчинение на всички кланове в империята. Ичиндар може да заповяда на всеки клан да тръгне в атака! Никога не сте се били с повече от тридесет хиляди души по всички фронтове. Още утре тези тридесет хиляди може да се върнат тук, в долината. След седмица могат да станат два пъти повече. Луам, нямаш представа колко огромни са силите им. До една година той може да хвърли срещу нас един милион души и хиляда магьосници! Трябва да действаш!

— Можеш ли да ни помогнеш? — попита Луам. Горчивината от неочаквания развой на събитията ясно се бе изписала на лицето му.

— Бих могъл, стига да ми отворите път да стигна до машината, но не знам дали ще мога да затворя разлома. Имам сили, но дори да мога да преодолея зависимостта си, да се противопоставя на Империята и да избия всички в тази долина, това не решава нищо. Далеч по-голямата им сила все още ще бъде само на крачка оттук.

Луам кимна отсечено и се обърна към Арута.

— Прати вестоносци към Северния и Южния проходи. Свикай всички армии на Кралството на оръжие.

Арута обърна жребеца си и изрева заповедта и към двата прохода препуснаха вестоносци. Луам отново погледна Пъг.

— Ако можеш да помогнеш, направи го, но не преди пътят да е свободен. Ти си единственият майстор в твоя занаят на този свят. — Той посочи Лаури, Мийчъм и Кълган и добави: — Пази и тях, защото те не са замесени в това. Стойте назад и ако не успеем, използвай изкуството си, за да отидете в Крондор. Карлайн и Анита трябва да бъдат отведени на изток, при дядо им Калдрик, защото Западът със сигурност ще падне в ръцете на цураните. — После принцът извади меча си, даде заповед за настъпление и хилядата конници се понесоха напред като жива стена от стомана.

Императорът стоеше на място с изваден меч, крещеше заповедн и отказваше да напусне полето на битката. Беше подредил хората си в плътен кръг около машината така, че останалите да могат да влязат в тази долина от Келеуан. Озърна се и видя, че все повече войници преминават през прага на разлома. Скоро щяха да се окажат достатъчни, за да сразят малката сила на краля.

Усети под нозете си лек трус, след това един от цуранските благородници посочи зад гърба му. Ичиндар видя стотици конници. Отрядите на северната конница първи се бяха отзовали на призива на Луам. Императорът насочи новопристигащите бойци към северния фланг, за да спрат новата заплаха.

Вик отляво го накара да се обърне. Висок воин, облечен в бяло и злато, сечеше кървава просека през цуранските бранители право към Светлината небесна. Всички благородници на Империята се затекоха да го спрат.

— Ваше величество, трябва да бягате! — извика един войскови водач. — Можем да ги задържим само още малко. Ако загинете, Империята ще остане без сърце и боговете ще извърнат лицата си от нас.

Императорът вдигна меча си и тръгна към гиганта в бялото и златото, който съсичаше поредния цурански благородник.

— Дано боговете разберат — промълви офицерът и удари Ичиндар по темето с плоското на меча си. Императорът рухна на земята и войсковият водач извика на войниците си:

— Императорът е ранен! Спасете го!

Войниците вдигнаха върховния владетел и го понесоха към машината.

Пъг и тримата му спътници видяха как северните части на кралската армия се стовариха върху стената от щитове. Скършиха се копия и западаха коне, закрещяха изпотъпкани под конските копита мъже. Стената все пак удържа и силите на Кралството се оттеглиха, за да се прегрупират за нова атака. Щурмът на Луам беше отбит и той заповяда да отстъпят, за да съчетае атаката си с тази от север. Елфите и джуджетата с Томас се бяха смесили с цураните на запад и им създаваха повече трудности, въпреки че и тях ги изтласкваха бавно.