Реймънд Фийст - Магьосник

— Макрос?

— Тук съм, Пъг.

— Не мога да те видя.

Чу се кикот.

— Не би могъл. Тук няма светлина. Това, което виждаш, е само смътна илюзия, плод на заклинанията ми, колкото да не останеш съвсем без усет. Без да си съзрял за това, дори прехвалената ти мощ не ще ти помогне да опазиш разсъдъка си тук, Пъг. Просто приеми, че човешкият ум е неподготвен да се справи с това място.

— Какво е това място?

— Това е мястото „между“. Тук боговете се сражаваха по време на Войните на хаоса и тук ние ще свършим своята работа.

— Хора загиват, Макрос. Трябва да побързаме.

— Тук времето не съществува, Пъг. Спрямо онези, които се бият, ние сме замръзнали в мига. Тук можем да си остареем и умрем, а на бойното поле няма да е минала и една секунда. Но въпреки това трябва да побързаме, не бива да се бавим. И все пак има някои неща, които първо трябва да ти кажа.

Въпреки че всичките му сетива се бунтуваха срещу сивата мътилка, обгръщаща го отвсякъде, и безтелесния глас, който като че ли идеше някъде съвсем отблизо, Пъг попита:

— Нали ти извърна прорива, когато дойде Странстващата и Врагът посегна да си отмъсти на народите на Цурануани? Този подвиг изискваше страхотна сила.

Отново чу кикота на чародея.

— Значи си спомняш тази малка подробност? Е, тогава бях по-млад. — Сякаш съобразил, че отговорът не е задоволителен, Макрос добави: — Онзи прорив беше дивашка работа, създаден бе от волите на онези, които стояха по кулите на Конгрегацията. Аз само го отклоних в друга посока, към друго място, за да осуетя замисъла на Врага, и то с голям риск. Докато този е под контрол, закотвен е здраво в Келеуан и се поддържа от машината. Това, което го удържа — многото изкусно вплетени заклинания, крепящи го в съзвучие с Мидкемия — ми пречи да го променя. Единственото, което мога да направя, е да го прекратя, но за това ми е нужна помощ. Преди да почнем обаче, искам да ти кажа следното: повечето неща ще ги разбереш след като стигнете на острова ми. Но едно ще те помоля да имаш наум, когато четеш посланието ми. Моля те, помни, че всичко, което направих, го направих, защото ми беше предопределено. Надявам се да ме помниш с добро.

Макар да не можеше да види чародея, Пъг усещаше близкото му присъствие. Той понече да заговори, но бе прекъснат от гласа на Макрос.

— Когато свърша, използвай последната трошица енергия, която ти е останала, за да се върнеш с волята си при Кълган. Тази тояга ще ти помогне, но трябва да вложиш всичките си усилия в тази задача. Провалиш ли се, ще загинеш.

Това бе второто предупреждене на Макрос и за пръв път от години Пъг изпита смъртен страх.

— А ти?

— Погрижи се за себе си, Пъг. Аз си имам други грижи.

Последва някакво смътно усещане за промяна, сякаш тъканта на нищото около тях се усука.

— По моя команда трябва да развихриш силата си в цялата ярост — каза Макрос. — Онова, което направи на Имперските игри, бе само бледа сянка на това, което трябва да постигнеш сега.

— Ти знаеш и за това?

Отново се чу кикот.

— Бях там, макар мястото, на което седях, да беше много по-ниско от твоето. Трябва да призная, че беше доста впечатляващо. Дори и аз бих се позатруднил с предлагането на такова зрелище. Хайде, нямаме повече време. Изчакай командата ми, след което пусни цялата си сила да потече към мен.

Пъг не отвърна нищо. Усещаше невидимото присъствие на чародея. Отново почувства тръпката на промяната. Изведнъж грейна заслепяваща светлина, после се възцари мрак. Миг след това всичко наоколо изригна в лудешки порой от енергия, също като онова, което бе видял в процепа на Златния мост. Отвсякъде избухнаха ослепителните цветове на първични сили, които бе неспособен да разпознае.

— Хайде, Пъг! — изрева гласът на Макрос.

Пъг подчини цялата си воля на задачата. Пресегна се навътре, към най-дълбоките недра на естеството си, и извлече оттам всичко от магическата мощ, която бе придобил от двата свята. Сили, способни да срутят планини, да преместят речни корита и да сринат градове до основи — и всички тях той съсредоточи в едно. После сякаш отхвърляйки от себе си нещо болезнено и неудържимо, насочи цялата тази енергия натам, където усещаше, че е чародеят. И тези сили изригнаха в невъобразим, безумен взрив, а най-първичната тъкан на времето и пространството възропта срещу тях. Пъг усети как тя се гърчи и огъва около него, сякаш цялата вселена се напрегна да отхвърли нашествието. Последва внезапно облекчение и всичко се стопи.

Пъг усети, че се носи сред абсолютен мрак. Рееше се вцепенен, без усещане за цялост, без мисъл. Умът му беше безсилен да приеме онова, което изпитваше, и той за малко щеше да изгуби съзнание. Усети, че пръстите му се отпускат и тоягата започва да се изплъзва от ръката му. Стисна я в спазъм, продиктуван от слепия инстинкт. После усети леко подръпване. Умът му се съпротивляваше на смразяващата чернота, която се мъчеше да го погълне, и той се помъчи да си спомни нещо. Около него ставаше все по-студено и той усети, че дробовете му горят, останали без въздух. Отново се опита да си спомни нещо, но то не идваше. После отново усети подръпването и някакъв слаб, но познат глас стигна до него много отблизо.