Реймънд Фийст - Магьосник

Пъг насочи вниманието си към елфите и джуджетата. В челото вървяха четирима. Двамата той позна бързо — Долган и Калин. С тях беше и още едно джудже, което не познаваше. Едва когато четвъртият се приближи съвсем и застана до принца, Пъг осъзна, че снажният войн в белия табард и златната броня е приятелят му от детинство. Загледа го онемял, смаян от промяната в Томас — приятелят му бе станал още по-висок и приличаше колкото на човек, толкова и на елф.

Луам беше твърде изтощен, за да се гневи, така че само погледна Бойния вожд на Елвандар и го попита кротко:

— Кое те накара да атакуваш, Томас?

— Цураните извадиха оръжия, Луам — отвърна принц-консортът на елфите. — Бяха готови да щурмуват павилиона. Вие не видяхте ли?

Въпреки умората си Луам повиши тон.

— Видях само как твоята чет нападна мирната среща. Нищо нередно не видях от страна на цураните.

Касуми вдигна глава.

— Ваше височество, честна дума, ние извадихме оръжия едва след като тези ни нападнаха. — Той посочи войската на Томас.

Луам отново се обърна към Томас.

— Аз не ви ли известих, че ще има примирие и ще се сключи мир?

— Ами да — отвърна Долган, — и аз бях там, когато чародеят донесе вестта.

— Чародей ли? — каза Луам, обърна се и извика: — Лаури! Я ела да те питам нещо.

Лаури пристъпи.

— Ваше височество?

— Ти отнесе ли вестта на кралицата на елфите, както ти наредих?

— Честна дума. Говорих лично с кралицата.

Томас изгледа Луам в очите, вирнал непокорно брадичка.

— А аз пък се заклевам, че никога не съм виждал този човек. Макрос ни извести, че цураните подготвят вероломство.

Кълган и Пъг пристъпиха напред.

— Ваше височество — каза Кълган, — ако в това нещо е намесена ръката на чародея, а тя, изглежда, е намесена във всичко напоследък, тогава най-добре ще е да се опитаме да разгадаем тази мистерия на спокойствие.

Луам още кипеше, но Арута му каза:

— Хайде, остави. Ще се оправим с тази бъркотия в лагера.

Луам кимна.

— Връщаме се в лагера. — Наследникът се извърна към Брукал и каза: — Осигурете подходящ ескорт за пленниците и ги доведете. — После погледна Томас. — С теб също бих искал да се видим в шатрата ми, щом се върнем. Много неща имаме да си изясним. — Томас се съгласи, въпреки че не изглеждаше особено доволен. Луам извика: — Връщаме се в лагера веднага. Предайте заповедта.

Офицерите препуснаха към отрядите си да отнесат заповедта. Томас се обърна и видя застаналия до него непознат. Вгледа се в усмихнатото му лице, а Долган му каза:

— Сляп ли си бе, момче? Не можеш ли да познаеш приятеля си от детството?

Изтощеният магьосник пристъпи към него и Томас го изгледа.

— Пъг? — промълви той тихо. После протегна ръце и прегърна изгубения си някога побратим. — Пъг!

Двамата останаха прегърнати и смълчани сред шумотевицата на оттеглящите се армии, със сълзи по лицата. Кълган ги потупа по раменете.

— Хайде, трябва да тръгваме. Много неща имаме да си говорим и слава на боговете, разполагаме с предостатъчно време.

Веселието в лагера беше в разгара си. След повече от девет години войниците на Кралството знаеха, че утре няма повече да рискуват живота си. Песни кънтяха около лагерните огньове и смях се лееше от всички страни. Повечето от тях не се и сещаха за ранените, лежащи в палатките под грижите на жреците, както и че някои от тях няма да доживеят, за да видят първия мирен ден и да вкусят плода на победата. Празнуващите съзнаваха само, че са сред живите, и това ги опияняваше. По-късно щеше да остане време да скърбят за изгубените си другари. Сега пиеха за живота.

Обстановката в шатрата на Луам беше далеч по-потискаща. Докато вървяха, Кълган бе обмислил и съпоставил случилото се през деня. Когато стигнаха до шатрата на принца, магьосникът на Крудий вече си бе съставил груба картина на случилото се. Сега тъкмо довършваше описанието си пред събралите се вътре.

— Следователно по всичко личи — каза Кълган, — че Макрос е възнамерявал този пространствен процеп да бъде затворен. Всичко показва, че за да го постигне, е приложил ужасно двуличие.

— Все още не мога да разбера какво го е подтикнало да предприеме толкова тежки мерки — каза Луам. — Днешният конфликт струваше живота на две хиляди души.

— Подозирам, че ще можем да намерим отговора на този и на други въпроси едва когато отидем на неговия остров — каза Пъг. — Дотогава не мисля, че ще можем да стигнем дори до някакво разумно предположение.

Луам въздъхна и се обърна към Томас.