Реймънд Фийст - Магьосник

Арута и Калин им пожелаха лека нощ и Томас каза:

— Аз също ще си лягам.

— Ще дойдеш ли в Риланон с нас? — попита Пъг.

— Не, не мога. Искам да съм с дамата на сърцето си. Но когато ни се роди детето, трябва да ни дойдете на гости, защото ще вдигнем голям празник. — Те приеха поканата и Томас каза: — На заранта тръгваме към дома. Джуджетата ще се върнат по селата си, защото там ги чака много работа. Твърде дълго се задържаха далеч от семействата си. А и след връщането на чука на Толин се говори, че ще има съгласие да провъзгласят Долган за крал на Запада. — Той сниши глас и добави: — Макар че старият ми приятел най-вероятно ще използва въпросния чук по главата на първото джудже, което открито предложи това в негово присъствие. — Томас сложи ръка на рамото на Пъг и каза: — Добре е, че преживяхме всичко това. Дори в дълбините на странната ми лудост никога не забравях за теб.

— И аз никога не забравях за теб, Томас.

— Когато разкриете тази загадка на Острова на чародея, надявам се, че ще ме известиш.

Пъг обеща. Прегърнаха се, пожелаха си довиждане и Томас се отдалечи, но после спря и се обърна, с момчешки блясък в очите.

— Все пак бих искал да присъствам, когато отново се срещнеш с Карлайн, със съпруга и рожба в ръцете.

Пъг се изчерви, защото си представи бъдещата среща със смесени чувства. Махна с ръка на отдалечаващия се Томас, обърна се и видя, че Катала го гледа. Със съвсем спокоен и много премерен тон тя каза:

— Коя е тази Карлайн?

— Мислех, че си легнал вече. Уморен си — каза Арута, когато влезе при брат си.

— Имах нужда от малко време да помисля, Арута. Не ми оставаше време да остана сам, а трябваше да събера мислите си. — Гласът му беше уморен и тревожен.

Арута седна до брат си.

— За какво?

— Тази война, татко, ти, аз… — Помисли си и за Мартин. — И други неща… Арута, не знам дали мога да бъда крал.

Арута леко повдигна вежди.

— Едва ли имаш голям избор, Луам. Ти ще бъдеш кралят, така че се постарай да се възползваш от това.

— Мога да откажа короната в полза на брат си — бавно отвърна Луам, — тъй както Ерланд я отказа в полза на Родрик.

— И каква хубава каша се забърка. Ако искаш гражданска война, това ще бъде най-добрият начин да я получиш. Кралството не може да си позволи спорове в Съвета на лордовете. Твърде много рани има да се лекуват между Изтока и Запада. А Ги дьо Батира все още си разиграва коня.

Луам въздъхна.

— От теб щеше да се получи по-добър крал, Арута.

Арута се засмя.

— От мен? Аз още не мога да се примиря с перспективата да стана принц на Крондор. Виж какво, Луам, като бяхме момчета, ти завиждах за обичта, която толкова бързо печелеше. Хората винаги предпочитаха теб пред мен. Когато пораснах, разбрах, че не е защото не ме харесват; просто в теб има нещо, което привлича доверието и обичта на хората. Това качество е много подходящо за един крал. Никога не съм ти завиждал затова, че ще наследиш баща ни като херцог, нито пък сега ти завиждам за короната. Веднъж си бях помислил, че може би трябва да отделя време след войната да попътувам, но сега това ще е невъзможно, защото трябва да управлявам в Крондор. Така че не си и мисли да прехвърлиш това допълнително бреме на цялото кралство на мен. Не бих го поел.

— И все пак от теб щеше да излезе по-добър крал.

Арута изгледа брат си скептично.

— Може би, но все пак кралят ще бъдеш ти и очаквам да останеш крал още доста време. — Протегна се и стана. — Ще си лягам. Денят беше дълъг и труден. — Стигнаха до входа на шатрата и той каза: — Зарежи съмненията си, Луам. Ти ще бъдеш добър владетел. С Калдрик за свой съветник, както и останалите — Кълган, Тъли и Пъг, ще ни поведеш към градеж.

— Арута, преди да си отидеш… — Арута зачака и Луам се реши. — Искам да отидеш с Кълган и Пъг на Острова на чародея. Ти вече си бил веднъж там и… Бих искал да получа преценката ти за онова, което ще намерите там. — Арута понечи да възрази, но Луам го прекъсна. — Зная, че искаш да отидеш в Крондор, но това ще ти отнеме само няколко дни. Ще ти останат дванадесет дни да стигнеш в Риланон за коронацията и ще имаш достатъчно време да се присъединиш към нас.

Арута отново понечи да възрази, но после се усмихна криво и отстъпи.

— Повярвай в себе си, Луам. След като аз няма да поема короната, остава на теб. — И на излизане от шатрата добави със смях: — А нямаме друг брат, който да я поиска.

Луам остана сам. Отпи от виното, отново въздъхна тежко и промълви:

— Има още един, Арута, и дано боговете ми помогнат да реша как е най-редно да постъпя.