Реймънд Фийст - Магьосник

Касуми стана, поклони се на Луам и излезе с граф Ламътски. Арута докосна брат си по рамото. Луам извърна глава и принцът му каза:

— Достатъчно с държавните дела. Време е да отпразнуваме края на войната.

Луам се усмихна.

— Вярно. — Обърна се към Пъг. — Вещер, я изтичай да доведеш милата си съпруга и чудесния си син. Искам да замирише малко на къща и семейство наоколо.

Томас озадачено погледна Пъг.

— Жена? Син? Това пък какво е?

Пъг се засмя.

— Много има за разправяне. Ще седнем и ще си поговорим, чакай да си доведа семейството.

Запъти се към шатрата си. Катала разказваше приказка на Уилям. Момчето скочи и се затича към него, защото не го бяха виждали след завръщането му. Беше изпратил един войник да им съобщи, че е добре, но е зает при принца.

— Катала, Луам иска да дойдеш при нас за пиршеството.

Уилям дръпна черния халат на баща си.

— И аз искам, тате.

Пъг вдигна момчето си.

— Че къде без теб, сине?

Празненството в шатрата вървеше много по-кротко от онова, което се вихреше навън. Все пак Лаури им достави удоволствие с баладите си, а и всички изпитваха радостна възбуда от това, че мирът най-сетне е настъпил. Храната си беше скромна, от оскъдното лагерно продоволствие, както и преди, но кой знае защо, им се стори по-вкусна. Обилното количество вино също допринесе за празничното настроение.

Луам седеше с чаша вино в ръка. Останалите се бяха улисали в тих разговор. Наследникът се беше малко понапил, но никой не го упрекна за това, защото бе изстрадал много през последния месец. Кълган, Тъли и Арута, които го познаваха най-добре, разбираха, че Луам си мисли за баща си, който сега можеше да седи сред тях, ако не беше една случайна цуранска стрела. При цялата тази отговорност, първо за войната, след това за наследството, което бе стоварено на раменете му, Луам не бе намерил време за скръб и едва сега усещаше загубата с цялата й тежест.

Тъли се изправи и изрече високо:

— Уморен съм, ваше височество. Позволете да се оттегля.

Луам се усмихна на стария си учител.

— Разбира се. Лека нощ, Тъли.

Останалите в шатрата бързо последваха примера и поискаха позволение от Наследника. Пъг и семейството му останаха за малко пред шатрата с Калин и Томас.

Приятелите от детството бяха прекарали вечерта, разказвайки си за последните девет години. Пъг бе проявил интерес към вълшебството на Властелините на драконите, както и Кълган. Бяха пожелали да посетят някой ден Залата на дракона. Долган беше намекнал, че може и да ги заведе, ако решат да предприемат това пътешествие.

Събудилото се за нов живот приятелство сияеше от очите на двамата млади мъже, макар да разбираха, че вече не е същото, защото и у двамата бяха настъпили много и големи промени. Това се подчертаваше колкото от драконовата ризница и черния халат, толкова и от присъствието на Катала и Уилям.

За Катала джуджетата и елфите се бяха оказали смайващи — колкото до Уилям, за него всичко се беше оказало смайващо и сега той спеше кротко в прегръдката на майка си. За Томас тя не знаеше какво да реши. В много отношения той й приличаше на Калин, но въпреки това доста приличаше на другите мъже из лагера.

Томас изгледа заспалото момче.

— Прилича на майка си, но има нещо много дяволито в него, което не знам защо ми напомня за едно друго момче, което познавах.

Пъг се усмихна.

— Неговият живот ще е по-спокоен, надявам се.

Арута излезе от шатрата на брат си и застана до двете момчета, които бяха яздили с него до рудниците на Мак Мордайн Кадал преди толкова години.

— Навярно не бива да го казвам, но преди години — когато за пръв път дойдохте на гости при баща ми, Калин — две момчета бяха подслушани, докато се боричкаха на една кола със сено — каза принцът.

Томас и Пъг го погледнаха неразбиращо.

— Не помните, нали? — каза Арута. — Един русоляв кльощав момък седеше върху гърдите на едно по-ниско момче и му обещаваше, че един ден ще стане велик воин и ще го приемат с почести в Елвандар.

Пъг и Томас се разсмяха.

— Спомням си — каза Пъг.

— А другият обеща, че ще стане най-великият магьосник в Кралството.

— Може би Уилям също ще осъществи един ден мечтите си — каза Катала.

Арута й се усмихна с шеговит блясък в очите.

— В такъв случай го пази. Доста си побъбрихме с него преди да заспи и той ми каза, че като порасне, ще стане джудже. — Всички се разсмяха, освен Катала, която за миг погледна разтревожено личицето на детето си, след което и тя се засмя.