Реймънд Фийст - Магьосник

— Кълган? — промълви той немощно и се остави на тъмнината да го завладее.

Цуранският войскови водач се надигна и се огледа. Ужасният взрив, съпроводил разрушаването на пространствения мост и избил стотици цурани, не бе помогнал особено и на силите на Кралството. Наоколо цареше пълен хаос. Но онези, които бяха оцелели, продължаваха битката.

Нямаше почти никаква надежда, след като Келеуан се оказа откъснат от тях, нито за помощ, нито за безопасно отстъпление. Все пак броят им беше почти колкото на враговете и все още имаха шанс да спечелят. За разрушения разлом можеха да се тревожат и по-късно.

Изведнъж звуците на битката секнаха — войските на Кралството се оттегляха. Войсковият командир се огледа и след като не видя офицер с по-висок ранг, закрещя заповеди да се подготвят срещу нова атака.

Войските на Кралството бавно се прегрупираха, но не нападнаха, а застанаха на позиции срещу цураните.

Напрежението растеше. Войсковият командир заповяда да му издигнат платформа и четирима цурани събраха щитовете си и го вдигнаха на тях. Очите му се разшириха.

— Имат подкрепления.

И наистина, далече на юг се виждаха прииждащите колони на силите от Южния проход.

Вик от другата страна го накара да се обърне и да погледне на север. Редиците на кралската пехота настъпваха през дърветата. Той отново се обърна на юг и присви очи. Успя да различи в мъглявината на хоризонта безбройната пехота, която следваше конницата. Офицерът заповяда да свалят импровизираната площадка и заместникът му го попита:

— Какво става?

— Цялата им армия е на бойното поле. — Той преглътна. Обичайното цуранско безстрастие пред лицето на врага се беше скършило. — Майко на всички богове! Трябва да са поне тридесет хиляди.

— Тогава ще им дадем битка, достойна за балада, преди да умрем — каза помощник-командирът.

Войсковият командир се огледа. Войниците му бяха изтощени, всеки втори беше ранен. А от кралските армии се бяха сражавали едва една трета. Цели двадесет хиляди отпочинали войници се приближаваха срещу четирите хиляди цурани, половината от които не бяха способни на съпротива.

Войсковият командир поклати глава.

— Битка няма да има. Отрязани сме от дома, може би завинаги. Няма смисъл.

Той пристъпи покрай слисания си помощник, премина стената от щитове, вдигна ръце над главата си в знак за примирие и бавно закрачи към Луам, с боязън пред мига, в който щеше да се окаже първият цурански офицер в живата памет на Империята, предал войските си на врага. Само след няколко минути застана пред принца, свали шлема си и коленичи.

После вдигна очи към високия златокос принц и каза:

— Лорд Луам. На вашата милост поверявам подчинените си. Ще приемете ли нашето поражение?

Луам кимна.

— Да, Касуми. Ще приема вашето поражение.

Тъмнина. После — сгъстяваща се сивота. Пъг едва успя да отвори натежалите си клепачи. Над него се беше надвесило познатото лице на Кълган.

Старият му учител се усмихна широко.

— Радвам се, че те виждам отново сред нас. Не знаехме дали си жив. Тялото ти беше съвсем студено. Можеш ли да се изправиш?

Мийчъм, който бе коленичил до Пъг, му помогна да седне. Пъг усети, че студът напуска крайниците му, яркото слънце полека стопли тялото му. Поседя вкочанен, после отрони:

— Мисля, че ще живея.

Още докато го изричаше, усети, че силите му се възвръщат. След малко усети, че може да стане, изправи се и огледа струпаните армии на Кралството.

— Какво стана?

— Проривът е унищожен и цураните, които останаха, се предадоха — каза Лаури. — Войната свърши.

Пъг се чувстваше толкова изтощен, че не можа да изпита нищо. Взря се в лицата на приятелите си и видя дълбокото облекчение в очите им. Кълган изведнъж го прегърна и го притисна до гърдите си.

— Ти рискува живота си, за да се сложи край на това безумие. Тази победа е толкова твоя, колкото на всеки друг.

— Макрос сложи край на войната. Той върна ли се?

— Не. Само ти, и веднага след като се появи, и двете тояги изчезнаха. От него няма никаква следа.

— И сега какво?

— Май няма да е зле да идете при Луам — каза Мийчъм. — Там, изглежда, става някаква бъркотия.

Лаури и Кълган подкрепиха Пъг, защото все още беше изтощен, и се приближиха до Луам, Арута и Касуми и струпалите се около тях благородници. Отвъд поляната се виждаха приближаващите се елфи и джуджета, със северните сили на Кралството зад тях.

Пъг се изненада, като видя по-големия син на Шинцаваи, защото предполагаше, че се е завърнал в Келеуан. Изглеждаше съвсем отпаднал духом, отпуснал рамене, без оръжие и шлем и с наведена глава.