Реймънд Фийст - Магьосник

Луам леко се поклони.

— Вие сте щедър и ви благодаря. Ще приемете ли поканата ми да се освежим с лека закуска?

Императорът кимна и Луам се разпореди да вдигнат павилион. Дузина войници слязоха от конете и бързо вдигнаха голям павилион. Под платнището подредиха столове и маса. Други войници поднесоха вино и храна и ги поставиха на масата.

Пъг издърпа голямо, покрито с възглавнички кресло за императора, а Арута направи същото за брат си. Двамата владетели седнаха и Ичиндар каза:

— Това е доста по-удобно от моя трон. Трябва да си поръчам възглавница.

Наляха вино и Луам и императорът вдигнаха тостове един за друг. После бе предложен тост за мира. Всички присъстващи пиха. Ичиндар се обърна към Пъг.

— Велики, изглежда, тази среща между двама ни ще се окаже по-здравословна от предишната.

Пъг се поклони.

— Надявам се, ваше императорско величество. Надявам се и да сте ми простили, че осуетих Имперските игри.

Императорът се намръщи.

— Осуетил? Че то си беше направо погром.

Пъг преведе на останалите, а Ичиндар се усмихна с печално одобрение.

— Великият предизвика доста нововъведения в империята ми. Боя се, че няма да сме видели всички последствия от делата му дълго след като името му се забрави. Все пак това е минало. Сега нека помислим за бъдещето.

Почетните гости от двата лагера се смълчаха, а двамата монарси започнаха да обсъждат как по най-добър начин да се установят отношенията между народите от двата свята.

Томас наблюдаваше павилиона. Калин и Долган чакаха притихнали от двете му страни. Зад тях в готовност стояха над две хиляди елфи и джуджета. Бяха навлезли в долината през Северния проход, придвижвайки се покрай събраните войски на Кралството.

Бяха заобиколили поляната, струпвайки се в леса на запад, откъдето ясно се виждаше ставащото долу.

— Не забелязвам никакви признаци за коварство — каза Томас на двамата си приятели.

Второто джудже, Хартом от Камен връх, пристъпи към тях.

— Тъй е, елфче. Всичко изглежда съвсем мирно въпреки предупрежденията на чародея.

Изведнъж по полето затрептя омара и гледката пред очите им се размаза и потръпна. После Томас и останалите видяха, че цуранските войници изваждат оръжия.

— Напред! — викна Томас.

Един кралски конник препусна от редиците на мидкемийците и рязко спря пред павилиона. Цуранските благородници го изгледаха недоверчиво, тъй като досега единствените войници наоколо бяха поднасящите закуската и напитките.

— Ваше височество! — извика конникът. — Става нещо странно!

— Какво? — попита Луам, притеснен от възбудата на войника.

— От нашата позиция виждаме движещи се фигури в горите на запад.

Луам се надигна и видя силуетите в края на леса. След миг, докато Пъг превеждаше думите им на императора, Луам каза:

— Това трябва да са джуджетата и елфите. — Той се обърна към Ичиндар. — Пратих известие на кралицата на елфите и на вождовете на джуджетата за мира. Сигурно идват да се включат.

Императорът се приближи до Луам и огледа лесовете.

— Но защо се крият зад дърветата? Защо не дойдат?

Луам се обърна към ездача.

— Иди да кажеш на онези сред дърветата да се присъединят към нас.

Гвардеецът препусна към гората, но изведнъж оттам се разнесоха викове и облечените в зелено елфи и джуджета в ризници се затичаха напред. Въздухът се изпълни с бойни песни и викове. Ичиндар загледа объркано връхлитащите фигури. Спътниците му наизвадиха оръжия. Един войник от редиците на цураните се затича към павилиона и изкрещя:

— Ваше величество, измамени сме! Това е капан!

Всички цурани отстъпиха назад с извадени мечове. Ичиндар изрева:

— Това ли е вашият мир? Изричате клетви и устройвате клопки?

Луам не разбра думите му, но тонът му беше съвсем недвусмислен. Той стисна рамото на Пъг и промълви:

— Кажи му, че нищо не знам за това!

Пъг се опита да извика, за да надмогне врявата, но цуранските благородници заотстъпваха, обкръжили Светлината небесна, и в същото време войниците им се втурваха напред, за да се присъединят към защитата на Ичиндар.

Докато цуранските войници се приближаваха, Луам извика:

— Назад! Назад към редиците ни!

Мидкемийците бързо скочиха по седлата.

Пъг чу гласа на императора, надмогнал околния шум.

— Изменници! Показахте вероломната си същност! Цурануани никога няма да прости на хора без чест. Ще сринем кралството ви в прахта!

Щом елфите и джуджетата налетяха върху цуранските воини, закънтяха звуците на битката. Луам и всички с него препуснаха назад към своите, които седяха по седлата си и чакаха сигнал да се намесят в битката. Когато Луам дръпна юздите, лорд Брукал попита: