Старият духовник бе придружил Арута в бясната езда, решил, че не може да си позволи да пропусне мирната среща. Четиринадесетте дни на седлото обаче си бяха взели своето и сега той лежеше изтощен в палатката на Луам. Наложи се Луам да се разпореди да го задържат там, защото старецът държеше на всяка цена да придружи кралската свита.
Херолдът на цураните се приближи, спря на десетина крачки пред Луам, поклони се ниско, след което каза нещо на цурански. Пъг преведе:
— Казва: „Негово най-императорско величество Ичиндар, деветдесет и първият император, Светлината небесна и владетел на всички народи на Цурануани, изпраща поздрави на своя брат монарх негово най-кралско височество принц Луам, владетел на земите, известни като Кралството. Ще приеме ли принцът неговата покана да се срещнат в центъра на долината?“
— Предай му, че връщам поздравите му и ще се радвам да се срещна с него на посоченото място — заяви Луам и Пъг преведе с подобаващата за случая цуранска натруфеност. Херолдът се поклони и тръгна обратно към строя на своите.
Видяха как носилката на императора се понесе напред и Луам даде сигнал на своя ескорт да го придружи. Пъг, Кълган и Лаури тръгнаха с почетния ескорт; Мийчъм остана при войниците.
Кралските конници стигнаха първи на уговореното място и зачакаха приближаването на имперската свита. Двадесет роби носеха носилката; бяха избрани заради еднаквия си ръст и външност, и яките им мускули се издуваха от напрежението под тежестта й. Ефирни бели завеси се полюшваха над позлатените дървени подпори, инкрустирани с едри скъпоценни камъни, красиви и неописуемо скъпи. Редкият метал и гемите улавяха слънчевите лъчи и блестяха ярко.
Зад носилката крачеха в тържествен марш представители на най-могъщите фамилии на Империята. Бяха петима, по един от всяка фамилия, имаща право да излъчи новия Властелин на войната.
Снишиха носилката и Ичиндар, императорът на всички народи на Цурануани, слезе. Беше облечен в златна броня, на неоценима стойност според цуранските стандарти. Той пристъпи към Луам, който бе слязъл от коня си, за да го посрещне. Пъг, който трябваше да превежда, слезе и застана отстрани на двамата владетели. Императорът му кимна бегло.
Луам и Ичиндар се изгледаха с любопитство и и двамата като че ли се изненадаха от младостта на другия. Ичиндар беше само с три години по-голям от новия Наследник.
Луам започна да поздравява императора, изразявайки приятелските си чувства и надеждата си за мир. Ичиндар отвърна подобаващо. После Светлината небесна пристъпи напред и протегна десницата си.
— Доколкото знаем, такъв е вашият обичай.
Луам стисна ръката на императора на Цурануани. Изведнъж напрежението спадна и от двете страни на долината заехтяха възгласи. Двамата монарси се усмихваха и ръкостискането им беше енергично и здраво.
Луам каза:
— Дано това се окаже началото на дълъг мир между двете ни държави.
Ичиндар отговори:
— Мирът е новост за Цурануани, но вярвам, че ще се научим бързо. Моят Върховен съвет е раздвоен заради действията ми. Надявам се, че плодовете на взаимния обмен и благоденствието, което ще ни донесе взаимното опознаване, ще обедини възгледите.
— Такова е и моето желание — отвърна Луам. — В чест на това примирие поръчах да приготвят дар за вас. — Той даде знак и един войник се затича откъм кралския строй, повел зад себе си красив черен боен жребец. На гърба му имаше черно седло, украсено злато, а на седлото висеше широк меч с отрупана със скъпоценностти ножница и дръжка.
Ичиндар изгледа коня малко скептично, но беше възхитен от майсторската изработка на меча. Вдигна тежкото оръжие и промълви:
— Голяма чест ми оказвате, принц Луам.
После даде знак на един от свитата си и той се разпореди да донесат ответния дар. Двама роби донесоха обемисто ковчеже и го сложиха пред Луам. Беше издялано от дърво нганги и излъскано до тъмен блясък. Спирали обкръжаваха фино резбованите фигури на цурански зверове и птици. Всички бяха изкусно оцветени с по-тъмни и светли тонове, толкова детайлно, че приличаха на живи. Само по себе си ковчежето представляваше изящен дар, но когато отвориха капака му, на слънцето заблестя цяло съкровище от най-фино изваяни скъпоценни камъни, всеки с големината на мъжки палец.
— Ще ми бъде трудно да обоснова репарации пред Върховния съвет, а в момента положението ми пред тях не е най-доброто, но за дар, който да отбележи този случай, не могат да ме укорят — каза императорът. — Надявам се това да възмезди отчасти разрухата, която моят народ ви причини.
Читать дальше