Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Отчаянието на Тал изби на повърхността.

— Години наред вече правя каквото ми се каже. Дължа ви живота си вече няколко пъти, но в един момент все пак трябва да ми се доверите. Това незнание ме обърква. Изглежда, някой се опитва да ме убие, а не зная защо. Не знам дали е заради вас… — Посочи един по един четиримата мъже в стаята, — или защото аз съм направил нещо, докато играя тази роля, която създадохте вие.

— Ти я създаде, Тал — каза Робърт. — Ние ти казахме кой трябва да станеш. Как да станеш Талвин Хокинс беше твой избор. Никой не ти е наредил да станеш играч на хазарт, женкар и развратник. Можеше да се представиш за учен или търговец, но ти си избра този живот.

Магнус добави:

— И по всичко личи, че това е живот, който ти подхожда, Тал.

Тал не можеше да сдържа отчаянието си.

— Става дума за моя живот. Това е моят живот. На Робърт съм длъжник. Образованието ми през последните години ме научи на много и едно от нещата, които научих, е да гледам на всеки свой избор отстрани. Аз съм оросин и ще изпълня дълга си доблестно. Никой никога няма да ме чуе да отхвърля или да ме види да наруша своя клетва. Но това не означава, че просто трябва да се подчинявам слепешком, Робърт. Ако ще ви служа добре, не трябва ли да знам някои неща?

Робърт въздъхна.

— Ще ти кажа следното, Тал. Събитията вкарват целите ни в една посока. Този мъж, за когото те предупредихме, ще е близо до херцога, ако не тук в Ролдем, то в Опардум, столицата му. Херцог Каспар е амбициозен.

— Явно — отвърна Тал. — Това сам го разбрах, когато видях неговия капитан Хавревулен в Латагор да крои свалянето на доминара. Знам, че е решил да си присвои Фаринда. Но не знам защо.

— На юг от Каспар са земите, контролирани от Пограничните лордове — няколко херцогства, които са в постоянни вражди: Мискалон, Рускалон, херцогство Маладон и Симрик, Салмартер и Фарлорън. Единственото успешно завоевание в този окаян район беше, когато Маладон покори Симрик и го държа в подчинение двеста години. Всички те претендират за Спорните земи, а Оласко се грижи никой от тях да не вземе връх. В негова изгода е да ги държи слаби и колебливи. На запад от него е принципатът Аранор. Принцът на Аранор е братовчед на Каспар по майчина линия и братовчед на краля на Ролдем по бащина, така че Каспар и предците му е трябвало да не посягат на Аранор в течение на много години, въпреки че въпросният принц е жалък идиот и Каспар би могъл да управлява там при силното влияние, което има.

— Отвъд Аранор са Фарлорън и Опаст — продължи той. — И двамата владетели имат здрави връзки с Островното кралство, макар в миналото да са воювали с Островите. Островите биха реагирали бързо, ако Оласко тръгне срещу тях. На север е Стегата на Бердак, която трудно може изобщо да се нарече държава. Първият владетел, крал Бердак Първи, е бил пират с мания за величие, а потомците му едва ли са нещо повече. Повечето „благородници“ в тази земя са разбойници, а крал Халорън управлява най-ефективно, като не ги закача. Да ги завладее Оласко би било все едно да нагази в тресавище. Графство Конар не е много по-добро, но племенните вождове там са варвари с чувство за доблест, също като блатния народ на север от тях. Ето защо Каспар иска Фаринда, за да разположи армията си на границата на Островното кралство, без да притесни много другите си съседи.

— Защо? Иска да поведе война срещу Островите ли? — Тал сви рамене. — Спомените ми по география са малко смътни, но това не би ли поставило армията му на няколкостотин мили от най-близкия град на Кралството в Ран?

— Нямаме представа защо ще иска армията му да е там, освен няколко хипотези. Разсъжденията ще оставим за друг път, но със сигурност знаем следното: херцог Каспар Оласко е може би най-опасният човек сред живите, що се отнася до мира в района. Стреми се да наложи контрол над Източните кралства и подозираме, че търси начин да тласне Ролдем във война с Островите.

— Аха. А ако Ролдем тръгне на война с Островите, Кеш също ще се намеси.

— И регионалният конфликт се превръща в много по-мащабен конфликт, с война и в Източните, и в Западните владения на Кралството — допълни Магнус.

— Чел съм достатъчно история, за да разбирам малко от властови амбиции — каза Тал, — но ми се струва, че Каспар се надценява.

— Няма да е първият владетел, готов да извлече изгода от страданията на други — каза Робърт. — Може да глътне Пограничните лордове, когато му скимне. Няма голям интерес да управлява хаотичните племена на север от него, освен ако не реши в бъдеще да ги сложи под желязната си пета. Засега му трябва да си осигури контрол над Фаринда и да довърши подготовката си за война с Кралството. Така че първо трябва да покори Фаринда. За да подсигури това свое начинание, трябва да неутрализира Ородон и Латагор, както и Високи предели.