Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Защо?

— Защото вие бяхте фаворитът.

— Един от фаворитите.

— Не и за този, който разбира какво става. — Паско мина на „ти“. — Ти си суетен, Тал, и показваш всичко, което имаш, когато печелиш. Не си оставяш скрити ходове. Това момче разполага с пълния инвентар на ходовете ти. Представа си нямаш на какво е способен. Внимавай.

Тал се отпусна в стола си и отвърна:

— Благодаря. Може да се окаже, че си ме спасил за пореден път.

— Е, този път може да съм те спасил от неудобство, не от смърт.

— Не мисля.

— Какво?

— Погледни го.

Паско се обърна и изгледа младия кешиец, който седеше кротко и наблюдаваше Тал изпод вежди.

— Наречи го интуиция или моята „бучка тревога“, но освен ако не съм се заблудил ужасно, той възнамерява да ме убие.

Полуфиналният тур бе проведен с повече пищност и церемониалност от предишните. Присъстваха много членове на кралската фамилия и повечето от важните знатни особи.

Когато обявиха състезателите за първия двубой, стомахът на Тал се сви. Кемпънийл и Ваардак щяха да се срещнат първи, а Тал и кешиецът след тях. Младежът се сети, че като фаворит Майсторите са запазили неговата среща за накрая. При все това му се искаше да приключи с нея колкото може по-скоро.

Нито той, нито кешиецът наблюдаваха първия сблъсък. И двамата предпочетоха да си останат в противоположните ъгли на стаята. Ваардак и Кемпънийл бяха направили същото — всеки в своя ъгъл със свитата си. Графът бе придружен от поне петима слуги, докато лейтенант Кемпънийл разполагаше с един адютант и един сержант от личната гвардия на Оласко. Тал разполагаше с Паско, а кешиецът седеше сам. Ако се съдеше по далечните провлачени гласове, Майсторът, обявяващ финалните сблъсъци, се бе увлякъл във възможно най-пищното и словоохотливо представяне, а от придружаващите речта му одобрителни възгласи Тал разбираше, че тълпата жадно попива всяка негова дума.

Паско заговори на ухото му:

— Поразпитах тук-там. Този младеж се е появил все едно отникъде, факт. Никой кешиец от тези, с които се срещнах, не е чувал за него. Изглежда странно, че младок с умение като неговото не си е спечелил име в Кеш.

— Да, наистина е странно.

— Не знам дали ще се опита да ви убие, или не, милорд, но у него има нещо доста необичайно. Седи там и не мърда вече от цял час.

— Може да е заспал.

— Значи има железни нерви — каза Паско.

Вик от залата го предупреди, че двубоят е свършил, и той извърна очи към вратата, за да види кой след кого ще влезе и как ще се държат. След минута вратата рязко се отвори и вътре пристъпи граф Ваардак, стиснал се за лявата ръка.

Между пръстите му бликаше кръв. Един от слугите му се опитваше да го утеши: — … на ръба беше, милорд. Можеше да стане и обратното, сигурен съм. Беше… късмет, нищо повече.

Графът явно не искаше да го утешават и само изръмжа:

— Престани да дрънкаш и я превържи тая проклета драскотина.

След това в стаята влезе лейтенант Кемпънийл, с доволна усмивка. Хвърли поглед първо към Тал, а след това към кешиеца, все едно каза безмълвно: „Довечера ще се видим с някой от вас двамата в двореца“, но си замълча. Удостои ги поред с леко кимване, след което отиде да говори с граф Ваардак.

Малко след това Майсторът на двора влезе и обяви:

— Талвин Хокинс, Какама от Кеш, моля, заповядайте. Кешиецът носеше сабята си увита в дълга ивица черен плат вместо в ножница. Сега коленичи, разви я и очите на Тал се разшириха, като я видя.

— Това не е дългата сабя, която използваше досега. Какво е това?

Паско изруга тихо.

— Катана. Боравят с нея с една или с двете ръце и е по-остра от бръснач. Рядко може да се види, защото калпавите не могат да удържат срещу броня, а добрите са прекалено скъпи и могат да си ги позволят само най-богатите благородници. Но за рязане на плът са жестоки. Кани се да ви покаже боен стил, с какъвто не сте се срещали досега.

— Казвай, Паско. Какво трябва да правя?

Докато ставаха в отговор на поканата на Майстора, Паско заговори:

— Онова, което си видял от Накор в боя с голи ръце — мисли за него. Лъжлив замах и внезапни удари. Вероятно ще ти влезе веднага. Ако изобщо имаш време да избираш между късмет и майсторство, това е.

Тал вдиша дълбоко и бавно издиша, докато крачеха към вратата, извеждаща към главната зала за двубои.

Посрещнаха ги шумни ръкопляскания и ободрителни възгласи. В ъглите на най-големия правоъгълник бяха поставени знаци и Тал разбра, че поне ще има пространство за действие.