Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Следващият му противник се оказа едър сабльор с широки рамене от град Родез, казваше се Раймундо Веласкес. Беше сдържан и ефективен, хвърляше се бърз като рис при всяко откриване. Тал разбра, че трябва да е нащрек с този човек при двубоя си следобеда.

След това се оттегли в гардеробната, където бяха подредили храна и освежителни напитки за състезателите. Тал избегна храните, които можеше да го направят по-муден и сънен, както и вината и ейла; похапна леко, пи студена вода и се върна да наблюдава дуелите.

Избягваше да говори с когото и да било, в това число и с Калеб, който наблюдаваше зорко. Тал знаеше, че Магнус и Робърт също трябва да са някъде наблизо заради възможна магическа заплаха, но не изпитваше нужда да си бъбри с някого. Вече беше на турнира и според всичко, което бе видял досега, трябваше да спечели.

След последните сутрешни дуели отиде в банята на масаж, за да е свеж в началото на следобедния тур.

Двата следващи кръга бяха труднички, но Тал се справи и с двамата си противници: родезийския сабльор и след него един капитан от кралската гвардия. Следобеда на втория ден залата се изпълни със зрители, тъй като всички благородници и богати особи, успели да си спечелят вход в Двора на майсторите, се струпаха да наблюдават осмината, които трябваше да се сведат до четирима.

Първият противник на Тал се оказа наемен войник от Кралството, казваше се Бартлет, от Ястребово гнездо. Поразпита Тал за връзките му с по-известните от фамилията Хокинс и младежът му разказа версията си. Барлет подхвърли, че изобщо не бил чувал за именията на скуайъра, макар да бил родом от този район.

Тал небрежно изтъкна, че баща му имал земи доста далече от по-известния клон на фамилията, и отбягна по-нататъшния разговор, като заяви, че трябва да се подготви за двубоя.

Успя да отстрани наемника за рекордно време, секунди след началото на двубоя, дадено от съдиите. Направи две стъпки напред и вместо да предприеме подвеждаща атака със съчетание от удари, се хвърли рязко напред и го порази в горната част на лявата ръка, като му пусна кръв.

Галерията избухна в овации, а наемникът остана да стои слисан от изумление, както заради скоростта на атаката, така и заради липсата на каквито и да било хитрости: тъкмо това го бе изненадало. Изглеждаше ядосан по-скоро на себе си, че са го направили на глупак, отколкото на Тал, но отдаде чест и щом напуснаха арената, каза:

— Гледайте да спечелите, скуайър. По-малко ще изглеждам тъпак в очите на хората, ако съм отстранен от шампион.

— Ще се постарая — отвърна му Тал с усмивка.

След като приключиха и другите три двубоя, Тал разбра, че съперникът му ще е изненадващо талантливият кешийски младеж, Какама. Лейтенант Кемпънийл пък щеше да се изправи срещу граф Янго Ваардак, мъжа, завършил втори предната година срещу оттеглилия се шампион.

Тал изкара една неспокойна нощ, притеснен повече от това, че Ваардак може да победи Кемпънийл, отколкото за своя двубой. Беше наблюдавал младия кешиец и знаеше, че победите му се дължат на бързина — може би по-добра и от неговата, — на дързост и на готовност да се открива, като залага на туше.

Събуди се рано и бързо се облече, после вдигна Паско и останалите. В Двора на майсторите се залови енергично със съчетание от гимнастически упражнения. След като приключи, хапна плодове, пийна сок и взе една карета до баните.

Двете срещи, които щяха да определят финалистите, бяха насрочени по обед. Финалистите щяха да се бият пред краля и придворните в двореца след свечеряване. Тал се стараеше да се съсредоточи колкото може единствено върху предстоящия двубой, но единственото, за което можеше да мисли, бе как ще се изправи срещу Кемпънийл.

Два часа преди обед се върна в Двора на майсторите и се оттегли в стаята, заделена за състезателите. Оказа се, че не е единственият — младият сабльор от Кеш вече седеше в единия ъгъл. В края на първия ден от състезанието в стаята беше претъпкано и шумно от оживеното бърборене на участниците и техните слуги. Днес беше тихо като в гробница. Нокът се оттегли в другия ъгъл, кимна учтиво на Какама. Паско се наведе над него и пошушна:

— Мисля, че е от Исалан, като Накор.

— Какво от това? — Просто, че ако е като Накор, не сте видели и половината от това, с което разполага. Просто го запомнете.

— Смяташ, че е мислил толкова напред?

— Улових го как ви наблюдава, докато вие го наблюдавахте на третия му двубой. Смятам, че ако сте забелязали откриване, то е защото е искал да го видите.