Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Тръгна през тълпата, забеляза няколко познати и им се усмихна с лек поклон, докато си проправяше път към масите. На тях бе подредено всичко, което човек може да си представи за едно пиршество, от пушени диви птици и мариновани яйца, зеленчуци, приготвени по всевъзможни начини, от пресни до току-що извадени от котела, държани в марината или с пикантни подправки, та до многобройните видове сирене, плодове — някои доста скъпи за сезона — и сладкиши. Взе едно от малките блюда и откри, че е по-леко, отколкото очакваше; бързият оглед му показа, че е изработено от някаква твърда керамика, а не от камък или метал. Беше изрисувано с кралския герб на Ролдем — делфин, скачащ от пенеста вълна над звезда. Доста впечатляващо.

Нечий глас вдясно от него каза:

— Наистина впечатляващо, нали?

Тал се обърна и видя Куинси де Касъл, търговец от Батира, с когато бе играл хазарт няколко пъти.

— Чуждите умове ли четем? — попита го с усмивка.

— Не — отвърна търговецът. — Ако можех, нямаше да загубя толкова пари от вас на карти, Тал. Просто, видях, че се възхищавате на блюдото, и предположих реакцията ви.

— Наистина впечатляващо — повтори Тал.

— Е, както казват, „не е зле да си крал“. Позволява на човек да си угажда с всякакви благини.

В този момент церемониалмайсторът удари в пода с обкования с желязо връх на служебния си жезъл.

— Благородни гости, дами и господа, кралят!

Всички очи се извърнаха към сводестия вход откъм кралските покои и там, понесъл се плавно по коридора, се появи крал Карол Шести. Мъж на средна възраст, който все още изглеждаше стегнат и здрав като на двайсет и пет, кралят придружаваше пълничка, но приятна на вид жена, увенчана с малка коронка.

— Кралицата и кралското семейство! — обяви церемониалмайсторът.

Всички се поклониха, а кралят каза:

— За нас е удоволствие да се върнем към празненствата. Тази нощ сме неофициални!

Изявлението бе посрещнато с почтителни аплодисменти и гостите започнаха да се връщат към предишните си занимания.

Тал се обърна към Куинси.

— Присъствали ли сте на подобни събития?

— Разбира се, но този път събирането е неофициално. Чух, че на турнира ще присъстват толкова много хора, че в двореца няма достатъчно столове, за да се настанят всички. Заради това ни се предлага този бюфет, както и в следващата зала, и в по-следващата.

Тал кимна.

— Вече се чувствам по-малко поласкан от поканата тук, отколкото допреди минута, драги Куинси.

Мъжът се засмя.

— Не мислете, че сте пренебрегнат. Срещу всеки от нас, поканените тук, извън портите има трима, които съжаляват, че не са вътре. Аз съм тук само защото търгувам с кралския снабдител вече от двадесет години и съм бил на състезанията и преди. Това ще е третият ми турнир. Вие сте между фаворитите, от които се очаква да спечелят златната сабя, Тал, и като такъв несъмнено трябваше да бъдете поканен. Очаквайте кралят да размени няколко думи е вас.

— Не знам какво да кажа обаче — отвърна Тал.

— Не говорете много, смейте се на шегите му и се съгласявайте с всичко, което каже. Това е начинът да се оправяме с крале.

— Благодаря ви за съвета.

Разделиха се и Тал тръгна през трите зали, за да поздрави онези, които познава, и да кимне вежливо на всеки, който му кимне първи. След два часа един паж го намери и го попита:

— Сър, вие ли сте скуайър Тал Хокинс?

— Да — отвърна той.

— Кралят ви очаква, сър. Последвайте ме.

Момчето го поведе обратно към централната зала. Кралят стоеше в ъгъла с кралица Гертруда и други членове на фамилията, момче на не повече от тринадесет, което трябваше да е принц Констънтайн, и още две момчета и едно момиче. По-малките деца изглеждаха отегчени, но стояха кротко, явно полагаха усилие да покажат царственото си възпитание.

Пажът заговори тихо на ухото на един слуга, който на свой ред заговори в ухото на церемониалмайстора. Церемониалмайсторът кимна отсечено към Тал и заяви:

— Ваше величество, позволете да ви представя Талвин Хокинс, скуайър на Морган Ривър и Белкасъл, баронет на Силвърлейк.

Тал изпълни най-изискания си дворцов поклон, без да отвори уста. Беше достатъчно благоразумен, за да не заговори преди краля.

Крал Карол се усмихна.

— Чух за вас, сър. Казват, че се залагат солидни суми, че вие ще спечелите турнира.

— Ваше величество, твърде великодушен сте към мен — отвърна Тал. — Всъщност бих имал голям късмет, ако успея да се наложа над майсторите на фехтовката, които се събират тук за двубоите.