Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Играта на хазарт в „Колелото на съдбата“ също мина вяло, без да събуди интереса му. Тал играеше равнодушно, умът му бе някъде другаде. Лейди Торнхил дори му намекна, че изглежда разсеян. В отговор той се усмихна и я увери, че това няма нищо общо с неприятността в Ремарга от предния ден и не, не бил ранен сериозно, изглеждал така само защото бил опръскан с кръвта на горката слугиня и си ударил лошо главата в пода, и, да, потънал бил в размисли най-вече за утрешните състезания.

След това се извини и си тръгна рано, след като бе понесъл скромни загуби. С Робърт се прибраха и Тал си легна рано, а Робърт и Паско останаха да си говорят тихо и дълго в другата стая.

Сега бе тръгнал да потърси отговори на много трудни въпроси. Стигна до кабинета на Денис Дроган, племенник на дребен дворцов служител, човек, стигнал до поста си благодарение на политически връзки, но въпреки това — доказал Компетентността си.

Дроган го посрещна с учтива, но леко отчуждена усмивка.

— А, Тал. Мислех да те посетя по-късно днес.

Дроган беше едър мъж на средна възраст, с почти кръгла глава, което още повече се подчертаваше от късо подстриганата му коса и гладко обръснатото лице. Имаше топчест нос, чупен неведнъж през годините, половината от едното му ухо беше отхапана при някаква свада, но очите му винаги бяха съсредоточени и не им убягваше почти нищо.

— За да говориш с мен за убийството, нали? Веждите на старшия полицай се вдигнаха.

— Да. Кой би искал да те убие, Тал?

— Мен? — възкликна с престорена изненада Тал. — Предположих, че е някой ревнив любовник или някой хлътнал по прислужницата, Салмина. Все пак нея убиха, нали? Мисля, че онзи ме нападна, за да не го разкрия.

Дроган помисли за миг и попита:

— Виждал ли си го някога този човек?

— Изобщо не. Всъщност идвам да разбера дали вие не го знаете.

— Не, никой от момчетата ми не го е виждал. Претърсихме трупа, преди да го пуснем във варната яма, и не намерихме нищо, което би могло да ни подскаже кой е или какъв, освен че наскоро е пребивавал на Островите, тъй като имаше няколко кралски сребърни монети.

Тал се отпусна на стола, уж замислен.

— Хм, доста загадъчно в такъв случай, нали? Може би е любовник, върнал се от пътуване, и се е ядосал, като е разбрал, че Салмина работи в баните?

— Тя работи там от десет години. Ако е любовник, когото новината е изненадала, значи от доста време не е бил тук.

— Е, това просто беше първото, което ми дойде наум — отвърна Тал.

— Съвсем очевидно предположение и обикновено се оказва вярното. Но този път — едва ли. Много по-вероятно е някой да е искал да хване най-добрия фехтовач легнал гол по корем и далече от оръжието си. Това ми е предположението.

— Но кой ще иска да прати наемен убиец?

— Кой казва, че е наемен убиец?

— Никога не съм го виждал преди, Денис. В града може и да има хора, които ме мразят, но със сигурност щях да ги позная. Ако някой иска смъртта ми, от това следва, че този човек е бил нает да ме убие. Макар че едва ли е точно това.

— Защо не?

— Защото може и да има един-двама бащи, които не искат да се виждам с една-две дъщери, или дори някоя дама, която може да иска да умра, но няма нито един, който да прати някой да свърши тази работа.

— Знаеш ли кое е най-странното около всичко това? — Кое?

— Никой не го е видял да влиза в банята. За да влезе при теб, човек трябва да мине през слуги. От момента, в който баните се отворят сутрин, до минутата, в която вратите се затворят вечер, в тази част на сградата няма нито един таен вход.

— Наистина странно, нали?

— Имаш ли някаква представа как е могъл да се появи там, като по магия?

Тал се отпусна в стола, с тъжна усмивка.

— Магия? Това би направило нещата още по — … загадъчни, нали?

— Би означавало, че ако някой е искал да умреш, е бил готов да плати много. Да плати не само на човек, който може да върти ножа, но и на още някой с магически дарби, за да го вкара невидим в сградата.

— Заклинание за невидимост?

— Нещо такова. Чичо ми има приятел, който познава магьосник. Поразпитах го и той твърди, че най-вероятно е използвано точно такова заклинание. Да го изпратят в стаята от друго място… това е много трудно и малко магьосници биха могли да се справят.

Тал реши, че ще е най-добре да не споменава, че познава поне трима или четирима, които биха могли да го направят.

— Значи никой не знае нищо за този човек?

— Никой. За мое съжаление.

— Значи дори не можете да сте сигурни кой от нас е бил набелязаната жертва?