Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Съжалявам, но мога да дам само един. И моля, наричайте ме Тал, защото името ми вече е Талвин.

— Ти вече едва не даде живота си, Тал — отвърна Робърт.

Тал погледна лявата си ръка и се ококори. Тялото го болеше и беше схванат, но раната на ръката я нямаше, както и тази през гърдите.

— Какво…

— Магия. Паско се намеси:

— Имате турнир след по-малко от две седмици, милорд, а от дълбочината на раните и загубата на кръв беше ясно, че изобщо няма да сте годен за състезания.

— Една от възможните причини за покушението — добави Робърт. — Макар да ми се струва, че едва ли е била главната.

— Но как…

— В Ролдем има доста надарени жреци лечители. Неколцина от тях сътрудничат на Конклава.

— Това ли те доведе тук? — попита Тал. Започна да раздвижва ръцете си и откри, че мускулите се отпускат.

— Аз го повиках, милорд — каза Паско.

— Паско забеляза нещо, заради което се оказа задължително Конклавът да изпрати веднага някой с магически умения. Съобщи ни, че е нямало начин убиецът да може да проникне в стаята за масаж, освен ако не е използвал магия.

Тал се замисли. Масата бе достатъчно голяма, за да се скрие някой под нея, но щеше да го види всеки влязъл. Нямаше килери или други врати.

— Трябваше да се сетя.

— Не си бил в състояние. Паско вече е пуснал удобния слух, че повечето кръв е от нещастната убита жена, а ти имаш само няколко отока и плитка рана, която ще зарасте бързо. И че ще си здрав за турнира.

Тал се надигна. Сковаността почти бе преминала.

— Гладен съм.

— Това е резултат от целебното заклинание, което приложи нашият приятел жрец. Поотслабнал си, ако въобще си направиш труда да го забележиш. На тялото ти му трябваше енергия, взета от другаде, за да изцели увредената плът, така че изгори и малкото мазнина, която имаше, Тал. Определено изглеждаш измършавял.

Тал се изправи и главата му се замая.

— Чувствам се ужасно слаб.

Паско му помогна да облече халата, след което го хвана под ръка и го заведе до масата в голямата стая. Тя бе отрупана с храна и Тал започна да яде с вълчи апетит. Още при първите хапки усети, че силите му се връщат.

— Ще трябва да си починеш до довечера, Тал — каза Робърт. — Но след това се над ага да се появиш някъде публично, за да разпръснеш всякакви слухове за раните си.

— Защо? Защо да бързаме толкова?

— Защото хората вече се питат защо си нападнат и колко зле си ранен — отвърна Робърт. — Причината ще я оставим на предположенията, но доколкото разбирам, има немалко хора, които биха предпочели да не се явиш на турнира или да се виждаш с дъщерите им.

Тал кимна, без да се изчерви.

— Колкото до раните, трябва да дадем на онези, които са пратили убиеца, ясно да разберат, че са се провалили. За да се опитат отново, скоро.

— Аха. А аз ще съм стръвта. Робърт сви рамене.

— Някой се опитва да те убие. Оприличи го на лов. Ако го дебне хищник, какво прави човек?

— Не бяга. Залага капан.

— Това ще направим и ние. Тал приключи с яденето.

— Колко е часът? — Погледна през прозореца и видя, че трябва да е рано следобед.

— Два следобед — отвърна Паско.

— Тогава най-доброто решение е да се върна в Двора на майсторите и да кажа няколко думи за горката Салмина… — Изведнъж си даде сметка, че никога повече няма да я види, нито да изпита пламенната й любовна страст. — А след това да се върна в Ремарга за нова баня и масаж. — Погледна Паско. — Някакви покани?

— Три.

— Отклони ги. Щом се налага да се покажа публично, значи ще трябва да вечерям в „Доусън“.

Робърт кимна и попита:

— А след това?

— Хазарт в „Колелото на съдбата“.

— Добре. Така за всички ще стане ясно, че си здрав. Тал стана и разкърши ръце.

— Чувствам се невероятно здрав за човек, когото са разфасовали като сърнешко само преди ден.

— Заклинанието не беше никак евтино — отвърна кисело Робърт.

Тал се усмихна.

— Хубаво е, че избрах да служа на богат господар. Робърт се намръщи.

— Трудно спечелено богатство, Тал. Ако човек не разбира нищо от магически изкуства, сигурно ще му се стори лесно да се натрупат пари, но ти вече знаеш достатъчно за занаята ни, за да имаш известен усет за нещата. Видял си острова и знаеш колко много хора трябва да обличаме и да храним, а вече започваш да добиваш и известна представа колко много други хора поддържаме по други места. — Ръката му описа дъга, обхващаща жилището, дрехите и всичко останало. — Всичко това е дошло срещу разходи: нищо не е изникнало от въздуха с едно голо пожелание.