Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Ще проверя, сър. Желаете ли услугите й?

— Да — отвърна Тал и влезе в съблекалнята.

Свен влезе с него, за да се погрижи за дрехите му и да му осигури каквото му е нужно. Най-напред му подаде голяма памучна кърпа, с която Тал се уви. Щом Тал излезе от съблекалнята, Свен прибра дрехите и сабята му. Тал седна на малко дървено столче до едно голямо ведро с гореща вода. До ведрото имаше калъп ароматизиран сапун и четка. До столчето беше поставен поднос с малки изящни глинени гърненца с цветна украса. Тал надигна ведрото, изсипа съдържанието му върху главата си и веднага щом го остави, се появи едно момче с ново ведро с гореща вода и отнесе празното.

Най-напред Тал намаза косата си с благовонно масло и не за първи път се зачуди какво ли би си помислил дядо му за всичко това. Старецът бе навикнал да се къпе в най-ледените потоци и езера и се наслаждаваше на това. Но като знаеше колко бяха допадали удобствата на дядо му, накрая Тал реши, че сигурно би го одобрил. Точно в този момент се появи млада жена, облечена в къса роба от бял лен, прилепнала плътно по тялото й от влажния зной в банята. Тал знаеше, че дядо му много щеше да одобри и това — старецът никога не изпущаше от око хубавите жени, за яд на бабата на Тал.

Обзет от мигновена носталгия, той се остави мълчаливо момичето да насапуниса гърба му. Ремарга обучаваше персонала си добре: тя нямаше да му проговори, освен ако той не я заговореше. Някои клиенти искаха повече бърборене и флиртуване, имаше и такива, които пожелаваха услуги от по-лично естество, което можеше да се уреди срещу определена цена в стаичките в дъното на сградата. Други предпочитаха спокойствие и тишина и искаха да останат насаме с мислите си, докато се къпят.

Тал стана и момичето спря да мие гърба и раменете му и превключи на гърдите му. Той взе калъпа сапун от ръката й, отпрати я и продължи да се мие сам. Ако бе останал неподвижен, тя щеше да го измие целия, но умът му сега беше зает с други неща, за да се забавлява с момиче от къпалнята, а и трябваше да съсредоточи мислите си върху Мелин-да, която с най-голяма охота щеше да уталожи страстите му след вечерята.

Надигна поредното ведро и се изплакна от сапуна, после отиде в следващата стая, изпълнена с гъсти бели облаци пара. Водата беше много гореща и той пристъпи в нея бавно, предпазливо. Отиде в по-дълбокия край на басейна и седна на една от скритите под водата скамейки. Отпусна се на гръб, опрял рамене в стената.

Малко след него влезе пълничка матрона, подаде кърпата си на прислугата и се натопи във водата. Тал беше пътувал достатъчно по света и вече имаше известна представа за начините, по които различните народи гледат на показването на части от тялото си един пред друг, но Ролдем все пак му се струваше едно от най-странните места в това отношение. Женската мода тук обикновено беше консервативна, освен на големи светски събития, където женските тоалети понякога бяха направо скандални. Предната седмица графиня Аманди се бе появила на организираното от барон Грюдер галапразненство в красива кешийска рокля, оставяща гърдите й непокрити, което бе компенсирано с тежка огърлица от перли. Непрестанно полюшващите се бисери предлагаха, меко казано, доста провокативна гледка. На подобни събития голите гърбове и дълбоките деколтета бяха обичайни за жени, които през деня обикаляха из града, покрити от шията до глезените. Още по-странно за Тал бе това, че жените и мъжете се събличаха в отделни стаи, но се къпеха заедно в обществените бани. Допускаше, че в някой момент от историята на Ролдем някой властник е решил, че в голотата няма нищо лошо, но виж — обличането и събличането пред представители на другия пол е лошо.

Неволно се изкиска на тази мисъл и това му спечели учудения поглед на дамата. Той й се усмихна и каза:

— Спомних си една стара шега, милейди. Тя кимна, не съвсем убедена.

Скоро тялото му се отпусна и мислите му се зареяха. И да задремеше, прислужниците щяха да държат вещите му под око, а поради многото инциденти с пияни клиенти през годините нямаше да допуснат да се свлече във водата и да се удави.

Наско също нямаше да се забави много и скоро щеше да дойде с дрехите, които му е избрал за вечерта. Тъй че Тал се отпусна и задряма блажено сред горещата пара, а моментната тъга по миналото бързо се стопи.

След малко дойде Свен и каза:

— Салмина вече може да ви приеме, милорд.

Тал стана и взе голямата кърпа от едно от прислужващите момчета. Последва Свен до една стаичка, преградена с мънистена завеса от съблекалнята. Салмина беше жена от Родез, висока почти колкото него, силна, със здрави ръце, но природата я бе опазила стройна и тънка. Тал знаеше от личен опит, че има хубаво мускулесто гъвкаво тяло под късата туника.