Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Междувременно бе успял по някакъв начин да натрупа Достатъчно средства, за да се нанесе в скромно, но с вкус обзаведено жилище в един хубав квартал на града, където устройваше забавления с малки групи млади благородници. И се бе отличил като най-добрия фехтовач и най-изгодния за брачна връзка ерген, пристигал от години в града.

Тал бе впечатлен от огромната работа, извършена, за да му се проправи път в градското общество. Кредитни писма, писмени представяния и препоръки, всичко това бе подготвено предварително. Няколко местни лица се представяха за стари негови познати, стигаха дори дотам, че да припомнят на Тал за свои предишни срещи.

За радост на Паско и Робърт Тал се оказа опитен играч на хазарт — резултат от логическите игри, които бе изучавал при Робърт и Магнус. Устояваше на изкушението да печели големи залози, предпочиташе редовно да печели дребни суми. За да си осигури покани за нови игри на карти и зарове, понякога губеше преднамерено, с великодушие и чувство за хумор.

Всички, които го познаваха, го оценяваха като добре сложен и чаровен младеж. Прям, учтив и забавен. Смятаха го за ценен гост на вечери и рядко се хранеше сам вкъщи. Свободното владеене на много езици, изяществото му като танцьор, способността му да пее и да свири на много инструменти — всичко това го превръщаше в един от най-популярните млади благородници в града. Липсваше само покана за галавечеря в кралския двор. Но ето, слухът поднасяше надежда, че и това скоро предстои.

Единствената критика, отправяна към Тал Хокинс, бе от страна на младите дами в Ролдем. Да, той беше чаровен, елегантен, остроумен и пламенен в подходящ момент. Но не една млада жена го бе обвинявала, че няма сърце, защото никога не им говореше за любов. Страст и телесни удоволствия, да, и неговата прямота и дързък подход му бяха спечелили не едно младо ролдемско цвете, решено допреди това да устои на изкушението пред забележителния младеж от Запада. Леглото му оставаше празно само когато той го пожелаеше, но Тал често не намираше много радост в тези, които го споделяха с него. Облекчение, удоволствие и забавление — да, но не и радост. Мисълта му от време на време се връщаше към Алисандра и той се чудеше дали не става като нея, а след това решаваше, че не е така, защото все още изпитваше обич към своите наставници, спомняше си любовта, която таеше в сърцето си към своето семейство и съселяни; но стигнеше ли се до младите жени, за него те бяха само средство за постигане на някаква цел: да задоволи страстта си например, да се издигне в обществото или просто да се разсее.

Каретата спря пред жилището му, тристаен апартамент на първия етаж. Домът на партера се обитаваше от един лихвар и семейството му. Семейството имаше дъщеря, доста привлекателна всъщност, но Паско го бе посъветвал да не ухажва младата дама и Тал се съгласи. Един ядосан баща, особено баща с много пари, можеше да му създаде трудности. Защото макар бащата да не представляваше заплаха с оръжие, парите му можеха да купят много оръжия. Поради това Тал се държеше учтиво с бащата и майката, братски с младия им син и леко ухажорски, но винаги възпитано и сдържано с момичето.

Кочияшът отвори вратата и Тал и Паско слязоха. Слугата тръгна към стълбището, а каретата подкара към градската конюшня на една улица разстояние, където беше и квартирата на кочияша, тъй че да е на разположение на Тал всеки път, когато му потрябва.

Тал се качи в апартамента и Паско попита:

— Да приготвя ли банята?

— Не. Точно сега почти студената вода не ми се нрави особено. Мисля да подремна и след час да прескоча до банята Ремарга, да се преоблека там и да се приготвя за вечеря с Мелинда. Докато спя, моля те, изпрати й бележка, че ще съм повече от щастлив да вечерям с нея, и изпрати съжаленията ми към другите дами, които са ме поканили.

— Да, милорд — отвърна Паско.

За изненада на Тал, още от самото начало Паско се отнасяше към него все едно е благородник по рождение и нито веднъж не спомена за предишната биография на Нокът, нито забравяше мястото си дори когато двамата оставаха сами. А през цялото време, откакто бе пристигнал в Ролдем, Талвин Хокинс до такава степен се бе вживял в ролята си на благородник авантюрист от Островното кралство, че дори за самия него миналото му, преди да дойде в Саладор, започваше да се превръща в смътен спомен, все едно е на някой друг.

Паско се зае със съобщенията, а Тал се съблече. Смъкна наметалото, жакета, туниката и ботушите и се просна на леглото само по панталони. Беше уморен от тренировката, но сънят не идваше; беше неспокоен и напрегнат от очакването за покана в двореца. Да не говорим, че турнирът започваше след по-малко от месец. Тал вече усещаше натрупващото се напрежение. Трябваше да внимава: прекаленото напрежение можеше да го направи нервен, да му попречи в съсредоточаването върху текущата задача.