Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Щом Свен излезе и дръпна завесата, тя смъкна дрехата си и започна да маже ръцете си с благовонно масло.

— Пълният масаж ли днес, милорд? — попита го закачливо.

Тал легна на плота, отпусна брадичка на ръцете си и отвърна:

— Не днес, мила. Трябва да си спестя силата за друга тази нощ.

Тя размаза маслото по голия му задник и го плесна закачливо в знак, че е разочарована от отговора му. Въпреки че беше над четиридесетте, беше възхитителна жена и годините опит я правеха първокласна любовница. Тал беше напуснал с омекнали колене първия път, когато се бе съгласил на „пълния масаж“.

— Лъв като вас? Че вие ще ми изкарате сълзи в очите и ще сте готов за поне още три след час.

Тал не можа да не се засмее.

— Едва си спомням името си на път за дома, когато приключиш с мен, Салмина.

— Гордея се с работата си.

— И с пълно право — отвърна й той искрено.

— И коя е щастливката? — попита тя и почна да разтрива раменете му.

— Бих ли могъл да се нарека джентълмен, ако ти кажа?

— Мнозина го правят, но пък вие сте по-дискретен от повечето мъже.

— Благодаря.

Както винаги, тя зацъка с език, щом пръстите й пробягаха по многобройните белези по тялото му.

— Колко много рани — отбеляза не за първи път. — Смятате ли, че сте готов за турнира?

Тал въздъхна, докато тя се залавяше с врата му.

— Ако не съм, ще го разбера още щом започне, нали?. — Всъщност да де — отвърна с лек смях Салмина.

Побъбриха още малко, а после тя се обърна, за да вземе поредната стъкленица с масло от масичката до стената.

Усещане за опасност внезапно прониза Нокът и той се хвърли надясно.

Болката избухна в лявата му ръка, щом острието се вряза от рамото към лакътя. Той скочи светкавично от масата и приклекна.

Салмина се беше опряла с ръка на стената. В очите й се четеше объркване. Тя вдигна дясната си ръка в опит да спре кръвта, швирнала от шията й. В един гротесков миг сякаш повече от всичко я притесни пурпурът, потекъл между гърдите й, сякаш бе нещо възмутително за жена с нейната красота. След това очите й се подбелиха и тя рухна на пода.

Беше същият мъж, който го беше следил. Държеше в дясната си ръка смъртоносно оръжие, тънко и остро като бръснач. Ако се съдеше по стойката му, боравеше опитно с него. Освен това не се беше опитал да го последва при завъртането, а се беше отдръпнал в противоположната посока, между жертвата си и завесата.

Тал разбираше, че убиецът разполага с не повече от минута, за да довърши делото си, защото трябваше да очаква, че жертвата ще извика и че някой веднага ще дотича. Наистина нескопосан опит за покушение. Само след миг мъжът трябваше да нападне.

Тал скочи пръв. Убиецът сигурно бе очаквал да се отдръпне, сигурно просто печелеше място, за да се обърне и да хукне през завесата, но Тал блъсна масата и я преобърна. Убиецът отстъпи инстинктивно, за да избегне удара, а точно това целеше Тал.

Прескочи съборената маса, пренебрегнал оръжието. Онзи вече го беше порязал, а и една рана повече едва ли беше важна. Но нямаше да позволи на този тип да го убие.

Убиецът замахна към гърлото му, но Тал се сниши под острието и го блъсна с рамо в корема. Както беше предвидил, получи дълбок срез в гърдите, но не и в гърлото.

Няколко души, които тъкмо влизаха, се разкрещяха, като видяха кръвта и двамата биещи се на покрития с плочки под мъже.

Тал се надигна, гол и без оръжие, плувнал в кръв, но готов да се защити. Убиецът се поколеба дали да атакува отново, или да се опита да избяга.

И този миг колебание му струва живота. Очите му изведнъж се разшириха и ножът изпадна от пръстите му. Паско пристъпи зад него и издърпа камата, която бе метнал, от гърба на убиеца.

Погледна да се увери, че той вече не представлява заплаха, после бързо се приближи до Тал, който се бе строполил на пода.

— Изглеждате ужасно, милорд.

— Не се съмнявам — отвърна Тал; причерня му. — Бъди така добър да предадеш извиненията ми на лейди Мелинда — добави той и изгуби съзнание.

Тал се събуди.

Трети път — каза Паско.

Тал простена от болка и едва успя да попита:

— Какво трети път? — Клепачите му сякаш бяха залепнали, устата му бе пресъхнала. — Дай ми вода…

Паско поднесе към устните му чаша вода. Нокът отпи и чу друг глас.

— За трети път едва опазихме живота ти, Нокът. Робърт де Лийс поклати глава и добави:

— Това означава, че вече ни дължиш три живота.

Тал продължи да пие, докато гърлото му не се овлажни достатъчно, за да може да говори, без да квака като жаба.