Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

— Скромен сте — отвърна кралят със смях. — Чувам разни неща. В Двора на майсторите няма тайни.

— Ваше величество, на това съм готов да повярвам — отвърна Тал.

Усмивката на краля се разшири и след миг той каза:

— А, ето че при нас идва един, който ще се постарае да ви попречи да спечелите златната сабя.

Тал се обърна и видя приближаваща се група мъже. Усмивката му замръзна, докато кралят казваше:

— Скуайър Талвин, позволете да ви представя нашия братовчед Каспар, херцог на Оласко.

Мъжът най-отпред беше с яки рамене, но тънък в кръста и Тал тутакси си даде сметка, че е не само силен, но и опасен. Лицето му беше кръгло като месечина, но брадичката му бе издадена напред, а тъмните му очи бяха присвити и съсредоточени, все едно дебнеше плячка. Брадичката му бе обрасла с тъмна брада, но горната му устна — обръсната — се изви в усмивка, която изглеждаше почти презрителна.

— Значи това е младежът, който се кани да попречи на моя човек да спечели? — Обърна се към облечения в парадна униформа мъж вляво от себе си, и рече: — Ваше величество, това е лейтенант Кемпънийл, най-добрият сабльор в херцогството ми и, обзалагам се, мъжът, който ще спечели турнира. — След което добави със смях: — А когато казвам, че се обзалагам, говоря за сериозен облог.

Кралят се засмя. Тал кимна вежливо за поздрав на херцога и неговия лейтенант. След миг херцогът на Оласко каза:

— Скуайър, гледате втренчено. Познаваме ли се с вас?

— Не — излъга Тал. — За миг си помислих, че може би съм познал лейтенанта, но сгреших. — Поклони се и добави: — За мен е чест да се запозная с вас, херцог Каспар.

Остави херцога да поведе разговора и остана на заден план. Трябваше да впрегне цялото си самообладание, за да запази лицето си спокойно и непроницаемо… защото беше виждал лейтенант Кемпънийл. Той бе мъжът, изпълняващ заповедите на капитан Куентин Хавревулен, той седеше на кон до онзи, когото наричаха Гарвана. Лейтенант Кемпънийл бе един от мъжете, които бяха унищожили селото му.

Един от мъжете, които Тал се бе заклел да убие.

Тал беше обнадежден.

Турнирът на майсторите вече бе в пълен ход и за своя радост той беше открил, че изумителният му успех в Двора на майсторите през последната година му е спечелил високо място в ранглистите. Над четиристотин сабльори се бяха добрали до град Ролдем, за да се стремят към златната сабя и титлата на най-голям майстор на сабята на света. Най-добрите тридесет и двама от тях, било по репутация или заради постигнатото в Двора на майсторите, бяха освободени от предварителните турове на състезанието. Тридесет и двамата не бяха класирани от Двора на майсторите, макар че събирачите на облози бяха направили своите класирания. В повечето случаи Тал го поставяха на не по-ниско от трето място. В няколко го смятаха за фаворит в спечелването на турнира. Само един мъж освен Тал, легендарният Верси Данго, бе излязъл непобеден в продължение на година състезания в Двора на майсторите. Ако Тал спечелеше турнира три пъти, казваха, че към статуята на графа в атриума на Двора на майсторите може би ще се добави нова.

Бяха му предложили официално място за сядане в централната галерия, участък на горното ниво с места за тридесет и двамата избрани състезатели и техни приятели, помощници и придружители. В момента в галерията, където грижливи слуги поднасяха освежителни храни и напитки, седяха или стояха над седемдесет души. Тал седеше с Паско.

— Онзи там, в сенките в ъгъла, не е ли Кендрик? — попита младият мъж.

— Той е, милорд.

— Записал ли се е за състезанието?

— Не, липсва му суетността да си въобрази, че е най-добрият тук — сухо отвърна Паско и добави: — Милорд.

— Какво прави тук тогава?

— Пази ти гърба — каза Калеб и се смъкна на стола от другата страна на Нокът.

— И двамата?

— И Магнус. Изобщо няма да го засечеш, обаче е тук наблизо — добави по-малкият син на Пъг.

Тал се ухили.

— Калеб, не съм си и представял, че ще те видя някога толкова модно облечен.

Калеб му върна усмивката, макар че изобщо не изглеждаше толкова развеселен като Тал.

— Просто маскировка — отвърна само.

Приличаше на богат търговец или на дребен благородник от Кралството. Единственото, което Тал разпозна, беше сабята му, същата както винаги. Иначе беше облечен от главата до петите според последната мода, макар че изборът му определено беше по-малко натруфен от тази на повечето мъже от Ролдем: жакет в тъмношоколадов цвят, светложълта риза и черни панталони и ботуши. Вместо шарените шапки, носени от градските контета, Калеб бе предпочел проста черна барета със златен клипс и едно ястребово перо.