Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Като все така наблюдаваше Ларс, отиде до следващия стол и повтори същата процедура. Гостите бързо се настаниха. Докато се връщаше на поста си, Нокът видя, че Кендрик го наблюдава. Ларс се върна и застана до страничната маса. Нокът също зае мястото си.

Момичетата започнаха да поднасят храната. Ларс взе кана ейл и гарафа вино и отиде при челото на масата. Нокът се поколеба и погледна Кендрик. Кендрик му посочи с очи страничната маса.

Нокът повтори действията на Ларс. Пристъпи малко встрани от мъжа в челото на масата и му предложи избор на вино или ейл. Мъжът говореше с тежък акцент, но думите бяха ролдемски и беше ясно, че сред многото словоохотливо остроумие всъщност го подканя да му налее вино. Нокът го направи, като се стараеше да не накапе масата или госта.

След това тръгна по редицата с останалите гости и бързо започна да пълни бокалите според указанията им.

След като и това се свърши, останалата част от вечерта мина без произшествия. В хода на цялата вечеря Нокът допълваше бокал след бокал, а когато каните и гарафите му почти се опразниха, едно от момичетата ги отнесе в кухнята да ги напълни.

От гледна точка на неопитния Нокът, нещата като че ли вървяха съвсем гладко. Към края на вечерята понечи да допълни бокала на мъжа в челото на масата, но той му показа, че не желае повече, като за миг постави ръката си върху него. Нокът нямаше представа какво трябва да каже, затова само се поклони и отстъпи назад.

Кендрик дискретно наблюдаваше персонала си и следеше да не би някое искане на гостите да остане неудовлетворено.

Когато вечерята привърши, Нокът бързо започна да помага на гостите да станат: следваше точно действията на Кендрик и Ларс.

Гостите напуснаха, Кендрик ги последва. Щом вратата за гостната се затвори, тази откъм стаята за сервиране се отвори широко и Лео влезе с широки крачки и изрева:

— Хайде де! Какво се мотаете? Бързо оправяйте тази бъркотия!

Меги, Лела и Ларс започнаха да прибират припряно плата и блюда от масите. Нокът последва примера им.

Нокът бързо долови ритъма в тази работа, точната задача за всеки, и откри, че му е лесно да предвиди какво следва. Към края на нощната работа вече се чувстваше съвсем свойски със задачите, които му възлагаха, и знаеше, че ще се справи още по-добре с изпълнението им следващия път, когато го повикат.

Готвачите вече започваха да подготвят закуската; двама месеха тесто. Лела дойде при Нокът и каза:

— Кендрик иска да те види, преди да отидеш да спиш. Той се огледа.

— Къде?

— В гостната.

Кендрик седеше на една от дългите маси заедно с Робърт де Лийс. И двамата отпиваха блажено от халбите ейл.

— Момче, името ти е Нокът, нали? — попита Кендрик.

— Да, господине — отвърна почтително Нокът.

— Нокът на сребърния ястреб — добави Робърт.

— Оросинско име — рече Кендрик.

— Да, господине.

— Виждал съм от вашите хора от време на време, но рядко. Вие предпочитате да си стоите горе в планините.

Нокът само кимна, не знаеше какъв точно отговор се очаква от него.

Кендрик го изгледа мълчаливо, след което каза:

— Сдържан си с езика. Това е добро качество. — Надигна се, пристъпи и застана пред Нокът, сякаш искаше да види нещо на лицето му отблизо, нещо, което не е могъл да разгадае от разстояние. След кратък оглед го попита: — Какво ти каза да правиш Лео?

— Да доливам вино в бокалите с вино и ейл в бокалите с ейл.

— И само това? — Да, господине. Кендрик се усмихна.

— Лео смята, че е забавно да се хвърли в сервиране едно момче без никаква подготовка. Ще трябва пак да си поговоря с него. Ти се справи съвсем добре и никой от гостите не разбра, че си неопитен. — Обърна се към Робърт. — Ще го оставя на тебе. Лека нощ.

Робърт му махна за довиждане, след което даде знак на Нокът да се приближи и да седне.

Нокът се подчини. Робърт го огледа замислено. Накрая рече:

— Знаеш ли името на мъжа, който седеше в челото на масата?

Нокът отвърна:

— Да.

— Кой е той?

— Граф Рамон Дебарже.

— Как го разбра?

— Видях го последния път, когато посети хана. Лела ми каза името му.

— Колко пръстена носеше на лявата си ръка?

Нокът се изненада от въпроса, но не каза нищо, а се опита да си спомни и след като върна в ума си образа на графа, вдигнал бокала си да му налеят още вино, отвърна:

— Три. Голям червен камък в сребърен обков на най-малкия пръст. Златен пръстен на следващия пръст и още един златен с два зелени камъка на показалеца.

— Добре — каза Робърт. — Зелените камъни са смарагди. Червеният е рубин.