Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Нокът прокара длан по повърхността и откри, че е невероятно гладка.

— Хиляда парцала в ръцете на стотици момчета като теб са й придали този блясък. И твоят ред ще дойде за това. — Лео огледа помещението. — Значи виж сега какво ще правиш. — Посочи една дълга странична маса. — Скоро тук ще донесат кани бира и гарафи с вино, след което започва твоята работа. Виждаш ли онези бокали? — Посочи вече подредените на масата.

Нокът кимна.

— Някои от тях ще се напълнят с ейл. Други ще се напълнят с вино. Правиш ли разлика?

На Нокът изведнъж му се дощя да се усмихне. Запази физиономията си сериозна и отвърна:

— Опитвал съм и двете.

Лео се намръщи престорено.

— Пред гостите ще ме наричаш „майстор готвач“, ясно ли е?

— Да, майстор готвач.

— Добре, та докъде бях стигнал? — За миг изглеждаше леко объркан. — А, да. Твоята задача е да стоиш от тази страна на масата. Само от тази страна, ясно ли е?

Нокът кимна.

— Наблюдаваш гостите пред тебе. Ще са шестима от тази страна, седем от другата и двама гости ще седят ей там. — Посочи двата стола в края на масата, отдясно на Нокът. — Никой няма да стои в другия край.

— Шестима от тази страна, майстор готвач — повтори Нокът.

— Ти ще отговаряш бокалите винаги да са пълни. Ако се наложи на някой гост да помоли за още ейл или вино, честта на Кендрик ще бъде опетнена, а аз ще го приема като лично оскърбление. И най-вероятно ще помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие.

— Да, майстор готвач.

— И гледай да наливаш ейл в бокалите, в които има ейл, а вино само в онези, в които има вино. Чувал съм, че някои варвари в Кеш всъщност ги смесват, но ми е трудно да го повярвам. Все едно, смесиш ли ги, ще помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие.

— Да, майстор готвач. Майсторът го плесна леко по тила.

— Мога да помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие само защото си момче, а момчетата са досадни. Стой тук.

След което майстор готвачът напусна трапезарията и остави Нокът сам.

Очите му зашариха бавно. Над ниския бюфет зад него висяха гоблени, а в десния ъгъл на голямата стая срещу масата имаше малка камина. Друга беше вградена в левия ъгъл срещу него. Двете щяха да осигурят достатъчно топлина в дългата трапезария, освен може би в най-студените нощи.

До другата стена имаше още една празна странична маса. След няколко мига влезе Ларс, носеше огромно плато с купчина сочно овнешко с подправки върху него. Скоро след това Меги, Лела и още неколцина други, които беше видял в кухнята, но чиито имена още не знаеше, влязоха забързано със сдържана припряност, понесли плата с димящи зеленчуци, горещи самуни хляб, гърненца с подправки и мед, купи прясно бито масло и подноси с печени патици, зайци и пилешко. Притичваха напред и назад и носеха нови и нови блюда, докато страничната маса не се отрупа с храна: готвени ястия и разни други неща, каквито Нокът не беше виждал никога. Плодове със странни цветове и форма бяха подредени до познатите му ябълки, круши и сливи.

След това донесоха ейла и виното, а Ларс застана срещу Нокът от другата страна на масата. Меги пък отиде в левия край на отсрещната маса, а Лела застана в десния край на страничната маса, зад Нокът.

Последва като че ли съвсем кратка пауза, само колкото всеки от тях да си поеме дъх, след което вратите се отвориха широко и започна да се реди върволица от хубаво облечени мъже и жени. Всеки заемаше мястото си на масата според някакъв ранг, предположи Нокът, тъй като зад столовете в края на масата стояха мъж и жена и всеки, който влезеше след тях, заемаше посоченото му място. На Нокът му се стори, че много прилича на реда, по който на трапезата се разполагаха мъжете в дългата къща в селото му. Най-старшият главатар сядаше на високия стол, вторият по важност главатар вдясно от него, третият отляво и така нататък, докато всеки мъж в селото не заемеше мястото си. Промяна в реда ставаше само когато някой умре, така че всеки мъж в селото можеше да очаква, че ще седи на едно и също място години наред.

Последен през прага прекрачи Кендрик, облечен точно както първия път, когато Нокът го беше видял. Косата и брадата му изглеждаха току-що измити и сресани, но туниката му бе със съвсем същия цвят, а панталоните и ботушите му пак така протрити, като в обикновен работен ден. Той пристъпи до стола пред мъжа в челото на масата и го издърпа.

Нокът видя как Ларс пристъпи до стола най-близо до челото на масата и го хвана за облегалката. Самият той се поколеба само за миг, след което отиде до стола вдясно, най-близо до челото на масата, и като подражаваше на останалите, го издърпа със съвсем леко обръщане, за да позволи на госта на вечерята — възхитителна жена на средна възраст с красива огърлица от смарагди — да пристъпи към масата, след което лекичко избута стола навътре и дамата седна. Нокът беше само на секунда след Ларс, но успя да се справи със задачата без грешка.