Реймънд Фийст - Нокът на сребърния ястреб

Нокът започваше следващата игра.

— Една кама, колкото и добре да е изкована, е двуостра, Робърт. Може да реже и в двете посоки.

— Не учи дядо си как се смучат яйца, Магнус. Магнус се ухили.

— Баща ми така и не познаваше майка си, тъй че единствената баба, която съм познавал, свърши добра работа, като завладя половината свят. Изобщо не мога да си представя, че ще я уча на каквото и да било.

— И имаш гадното чувство за хумор на майка си при това. — Превключи от Кралската реч на ролдемски и добави: — Нокът, достатъчно. Време е да се връщаш в кухнята. Лео ще ти каже какво да правиш.

Нокът прибра картите в малката кутийка, подаде я на Робърт и забърза към кухнята.

— Още не ми е ясно какво според теб ще допринесе това момче за каузата ни — каза Магнус.

Робърт сви рамене.

— Баща ти ми показа много неща, докато бях млад, но най-важният урок беше обликът на вашия дом. Вашият остров предлагаше убежище и школа за всякакви същества, каквито можех да си представя в повечето си младежки сънища. — Посочи към кухнята. — Това момче може да не се окаже нищо повече от добър слуга или, да речем, добре подготвен инструмент. — Очите му се присвиха. — Но също така би могло да се окаже нещо много по-важно: независим ум, верен на нашата кауза.

Магнус помълча дълго, замислено. Накрая каза:

— Съмнявам се.

Робърт се усмихна топло.

— Имахме съмнения и за теб, когато беше по-млад. Помня една случка, когато трябваше да те затворят в стаята ти за… колко беше? Седмица?

Магнус отвърна с усмивка:

— Не беше моя вината, забрави ли? Робърт кимна снизходително.

— Изобщо не беше.

Магнус погледна към кухнята.

— Но момчето?

— То има да научи много неща — каза Робърт. — Логиката е само началото. Трябва първо да разбере, че на най-важните проблеми в живота често може да се гледа като на игри, с чувство за риска и за печалбата, и как да ги пресмята. Трябва да се научи кога да се отдръпва от конфликт и кога да заложи твърдо на късмета си. Много неща от характера му, от онова, на което е учен като дете сред своя народ, трябва да бъдат отстранени. Трябва да се научи на играта на мъже и жени — знаеш ли, че бъдещата му жена е била уговорена за него, докато е чакал на един планински връх да го споходи мъжкото му видение?

— Малко знам за обичаите на оросините — призна Магнус.

— А той нищо не знае за най-обикновените неща в големия град. Не притежава усет за двуличие и измама, така че няма почти никакъв инстинкт, когато някой го лъже. Но в същото време има усет за дивата природа, усет, който не отстъпва на един наталски горянин.

— Калеб каза, че като ловец бил по-добър и от най-добрите в града — съгласи се Магнус.

— Брат ти прекара много години с елфите, така че би трябвало да знае най-добре.

— Прав си.

— Нашият млад приятел Нокът е възможност. Уникален е, може би. И е достатъчно млад, за да можем да го обучим така, че да се превърне в нещо, което могат да бъдат малцина от нас.

— И какво е то? — попита Магнус заинтригувано.

— Той не е ограничен от нашето наследство. Все още е способен да се учи, докато повечето от нас на неговата възраст вече са убедени, че знаят всичко.

— Наистина изглежда готов за ученик — отстъпи Магнус.

— И освен това има чувство за чест, а това би послужило добре на някой ламътски капитан от цуранско потекло.

Магнус повдигна вежда. Онези с цуранското потекло бяха толкова педантични, станеше ли въпрос за чест, че нямаха равни. Готови бяха да умрат, за да изплатят дълг на честта. Изчака за миг да види дали Робърт не преувеличава и разбра, че е искрен.

— Честта е полезно нещо. Понякога.

— Той вече си има мисия, въпреки че все още не е изплувала на повърхността на ума му.

— Мисия ли? — Той е оросин. Трябва да излови и да избие мъжете, виновни за унищожаването на племето му. Магнус въздъхна тежко.

— Гарвана и неговата банда главорези. Няма да е никак лесно това изпитание.

— Момчето вече е ловец. Когато стане готов, ще ги издири. Бих предпочел да го направи с по-добри оръжия от голите си ръце и вродения си бърз ум. Тъй че има да го учим още на много, и двамата.

— Не притежава умения в магията, предполагам, иначе щеше да го пратиш при баща ми или да доведеш него тук.

— Така е. Но човек разполага и с други умения освен магията, Магнус. Не се шегувам. Момчето има пъргав ум и съществуват много по-сложни задачи, които да дисциплинират мисълта му, от игрите с карти. Ако ще ни служи, ще трябва да е с толкова корав дух и ум, колкото е корав тел ом. Може и да няма никакви умения в магията, но ще се изправи срещу нея и ще се изправи срещу умове много по пригодни за удари в гърба, за двойни игри и коварство, отколкото изобщо би могъл да си представи сега.