Джейн Фийдър - Теменужени очи

Тамсин пое шумно дъх, когато го усети в себе си; той я изпълни цялата и дори й причини лека болка. Той държеше здраво задника й, вдигаше я високо във въздуха и отново я пускаше в скута си, докато накрая експлодира в утробата й. Тя се разкъса на хиляди парченца и в последния си миг чу дрезгавия му вик, когато и той потъна в омаята на този великолепен фойерверк.

Дървата в камината пращяха, свещите трепкаха. Джулиън се върна бавно в действителността. Тамсин беше паднала на гърдите му и лежеше в прегръдките му слаба и без тежест като ранено птиче.

— Вещица — обвини я тихо той, когато отново си възвърна гласа, и се засмя.

Тамсин се усмихна едва-едва.

— Аз играя най-различни роли, милорд полковник.

— Като че ли не го знаех досега. — Той целуна косата й. — А сега искам да ме нахраниш със стриди.

— Аз съм тук, за да ти служа, милорд — отговори покорно тя и скочи от скута му. — Думата ти е закон за мен.

Джулиън се протегна лениво и на устните му изгря усмивка.

— Знаеш ли, глухарче, хрумват ми цял куп заповеди. Май ни предстои дълга нощ.

Нощта беше наистина дълга и Тамсин успя да поспи само час или два, преди вътрешният й часовник да я събуди малко преди разсъмване. Джулиън спеше спокойно и дълбоко. Беше легнал по корем и заровил глава във възглавницата. Гъстите червено-златни къдрици бяха разпилени в безредие.

Тамсин се измъкна тихо от леглото, отмахна завесите и отиде до гардероба. Беше свикнала да се движи в тъмното, очите й се приспособяваха бързо към мрака. Остатъците от угощението бяха на масата, мебелите бяха разместени. Тя се усмихна на себе си и бързо навлече кожения панталон. Заповедите на полковника изискваха сложни гимнастически умения.

След като се облече, тя седна зад малкото писалище, за да му напише бележка. Трябваше да намери основателна причина за тайното си изчезване посред нощ. Може би този път беше сгрешила и той нямаше да настоява да я придружи до Корнуол. Но все пак не биваше да рискува. Не искаше той да бъде наблизо, когато тя си разчиства сметките със Седрик Пенхалан.

Милорд полковник,

Трябва да се върнем в Корнуол, за да вземем Хосефа и скъпоценностите, освен това Габриел си има и друга работа. Ще се върнем след две седмици. Знам, че имаш работа в Лондон, затова не посмях да ти предложа да ни придружиш. След две седмици от днес нататък ще бъда отново на твоите заповеди.

Готово. Тя прочете още веднъж краткото писъмце. Не можеше да добави нищо повече. Полковникът сигурно щеше да се разсърди на внезапното й изчезване, но след завръщането си тя щеше да го обезщети богато и пребогато. А през дългите, самотни нощи щеше да има нещо, за което да си спомня.

Тя сгъна хартията и я завърза с кадифената панделка, която беше носила в косата си. После се върна на пръсти до леглото и я остави на възглавницата.

Джулиън промърмори нещо насън и се обърна по гръб. Тамсин устоя на желанието да приглади назад една немирна къдрица и да притисне устни към челото му. Знаеше, че той спи като войник и най-лекото докосване можеше да го събуди.

Тя излезе тихо от стаята и отиде в библиотеката в задния край на къщата. Отвори прозореца, покатери се на перваза и скочи в градината. Габриел вече я чакаше.

— Всичко наред ли е, момиче? — поздрави я той.

— Разбира се, Габриел. — Тамсин се метна на седлото и хвана юздите. След пет дни щяха да бъдат в Трегартън. Сблъсъкът със Седрик нямаше да й отнеме повече от час или два. Конете трябваше да си починат поне един ден. А след това щяха да се върнат и тя щеше да вложи всичките си сили, за да щурмува крепостта на полковник Джулиън Сейнт Симон.

А ако не успееше да пробие яките стени, щеше да се задоволи с онова, което той й даряваше, и да чака мига на раздялата.

Когато Джулиън се събуди, беше светъл ден. Той прочете бележката на Тамсин и не можа да повярва на очите си. В гърдите му пламна луд гняв. Това момиче беше непоправимо! Часове наред беше играла ловката си игра на прелъстяване, показа му онази част от себе си, която беше крила досега, а после… Тя все още беше една проклета бандитка! Защо не му беше казала просто и ясно, че иска да замине? Защо, по дяволите, се беше измъкнала тайно посред нощ само за да тръгне с Габриел към Корнуол и да вземе багажа си и Хосефа?

Обзе го предчувствие за опасност. Да, защо? Даже Тамсин не прибягваше до такива необичайни маневри, ако нямаше сериозни причини. Той се замисли, но успя да измисли само една сериозна причина: тя не искаше да се върне в Корнуол с него. Беше му подарила незабравима нощ и през цялото това време беше възнамерявала да се измъкне от леглото му веднага щом той заспи. Нямаше никакъв смисъл да осъществи такъв сложен план само за да тръгне обратно към Трегартън с Габриел и след две седмици да се върне.